Проект Супер-Слинг November 6, 2011

Отдавна се каня да проектирам нов слинг който да ползваме при предстоящото пътуване. Не че не бихме могли да ползваме сегашния, който вярно ни служи вече близо година, но ми се искаше да направя усъвършенстван модел с някои екстри, специално пригоден за по-голямо дете и удобен за път. И така се появи Ултимативният Слинг:

bbb

bbb

Той има следните характеристики:

• Тъмни, неутрални цветове, за да не се цапа лесно, тъй като вероятно няма много да го перем
• Малко по-широки презрамки от стандартното – разликата е много малка, едва 0.5 см, но са необяснимо по-удобни при носене на 10+ килограмово дете
• Малко по-големи размери – ширина и дължина с 1-2 см повече от стандартните, за да пасва на дете над 1 година
• Качулка – тъй като главата на Яна вече стърчи извън очертанията на слинга, когато заспи качулката ще я придържа да не клюмва назад
• Джоб – за пътни карти, билети и всякакви други боклучки. Често ми се е искало сегашния ми слинг да има джоб за да си държа отпред разни необходими дреболии.

Вече тествахме произведението и съм безкрайно доволна. Яна също. Често ще го виждате на снимки след като заминем

За сравнение, досегашния верен слинг, който ползваме от както Яна беше на 3 месеца

Ваканция October 20, 2011

Повечето ми близки и познати вече знаят че през Ноември с Яна заминаваме за Гваделупа, където ще се присъединим към Васко за едно дълго семейно пътешествие из Карибите и Южна Америка. В тази връзка временно спирам да произвеждам слингове – през оставащите три седмици имам доста задачки свързани с пътуването. Възнамерявам да продължа след като се върнем – някъде през лятото на 2012.

Междувременно, препоръчвам на всички да следи блога ни (не този а друг, който създадохме специално за пътуването): Голямата Маняна – Приключения с Яна. Hasta la vista!

С бебе на път – част втора: На родна земя September 23, 2011

“Хубав тен е хванала малката, на море ли сте били?” – често ми задават този въпрос през лятото. В повечето случаи отговарям просто “Да” без да се впускам в подробности – че сме били на море, на планина, пак на море, на язовир… Добре се поразходи Яна като за първо лято – и как иначе, толкова много места има за посещаване, трябва отрано да се почне. Освен това се възползвахме от всяка възможност да се разнообразим и да не дишаме мръсен софийски въздух. Без да описвам подробно всяко пътуване, само ще ги изброя за да добиете представа. От началото на лятото посетихме:

• Морета: Синеморец (няколко пъти), Влас, Иракли, Корал
• Планини: Атолука /Родопи/ (няколко пъти), Черни Връх, Безбог и връх Полежан, Пирински преход (Вихрен – Синаница – Тевно езеро – Дамяница)
• Фестивали: Spirit of Burgas, Beglika Free Fest

ккк

Мисля че по-интересно би било вместо да описвам конкретните пътешествия, да изложа опита който насъбрах за пътуване с бебе в няколко основни теми:

ккк

Къпане на бебе

“Ама, къде я къпете??” – често недоумяващо ме питат като споделя че ходим на палатка с Яна. Макар че аз самата никога не съм отдавала особено значение на къпането, се оказа че за много родители то е важно и дори определящо за това къде могат да водят бебето си. За мен отговора е прост: където се къпем ние – там и Яна. На морето е лесно – всички се къпем в него и това ни е достатъчно хигиена. Но ако все пак много ни се прииска баня със сладка вода, повечето плажове имат някакви външни душове, а къмпингите обикновено си имат и бани. Не е никак сложно да изкъпеш бебе под течаща вода – ние отдавна не ползваме вана, а просто гушвам Яна и двете се измиваме на душа. По същия начин като с морето стоят нещата и с другите водоеми – ако времето навън е топло и слънчево може да се направи баня и в по-студена вода. Яна например с удоволствие се цопна в язовир Беглика. Ако пък отиваме на място където няма условия и самите ние не се къпем няколко дни, тогава не къпем и нея. И без това съм на мнение че бебетата не трябва да се къпят прекалено често, ако не са мръсни и дори вкъщи не го правим всеки ден.

ккк

ккк
ккк

Хранене

Друг въпрос който терзае много мои познати, е какво яде бебето когато сме на път? Вече споменах в предната публикация, че прилагаме метода на захранване водено от бебето, което до голяма степен решава този проблем. Никога не съм се тревожила за изхранването на Яна по няколко причини. Първо, не следя тя да изяде някакво определено количество или да има определен брой хранения дневно – към каквото и колкото прояви интерес, толкова яде. До края на първата година кърмата си остава основен източник на хранителни вещества за бебето, а останалата храна е по-скоро с опознавателна цел. Разбира се има една уловка: трябва и ние да се храним що годе здравословно, за да може тя да хапва от нашата храна. Бих казала че на мен ми е доста лесно. Старая се по няколко пъти на ден да хапваме някакви пресни плодове и зеленчуци. През лятото това не е проблем – на всяка крачка има сергии с дини, праскови, домати и т.н. Отрязвам или отчупвам подходящо парче и давам на Яна да държи в ръка и да ръфа – не приемайте буквално, защото до Септември тя нямаше нито един зъб, но това не е пречка! През останалото време когато ние се храним на кръчма или със сухи провизии и давам да опитва от каквото ми се стори подходящо: салати, супи, риба, парчета хляб, варени картофи, зеленчуци на грил или сач, и общо взето всяка манджа която не е пържена или прекалено тежка. Когато ходихме на преход в Пирин си носех бурканче с овесени ядки и сутрин накисвах в канчето с малко чай – това ни беше за закуска. Също е добре да има някакви универсални гризини или оризови хруски които да и се дават ако няма нищо подходящо за нея на масата.

кккк

ккк

Многократни пелени и ЕБХ

Трябва да призная че навремето, когато Яна беше много малка, ми се струваше непосилно да ползваме многократни пелени по време на път (къде ще ги пера, как ще съхнат?) и затова прибягвахме към еднократни. Само че, след триседмично ползване на еднократни пелени в Испания и последвалата тоалетна стачка (около месец Яна категорично отказваше да я изпишквам), обявих анатема на памперсите и оттогава където и да ходим си носим пелените. Имаме останали два пакета памперси в багажника на колата, които седят там “за всеки случай” но не сме ги употребявали, освен веднъж за да забършем калното предно стъкло. Най-удобни за пътуване са ми обикновените квадратни пелени тип тензух, защото съхнат най-бързо, а при нужда могат да се използват и за кърпа, шал, одеало, лигавник и др. Сгъвам ги във формата на продълговата подложка и ги слагам направо в непромокаемите горни гащи или в пелената-джоб. За през нощта обикновено слагам по две подложки наведнъж. Прането става под течаща вода или още по-лесно, в морето, язовира или езерото (в морето остават малко лепкави заради солената вода но иначе са чисти от урината което е най-важното). Може и без сапун, освен евентуално за нааканите. Съхненето става най-лесно на плажа – с много слънце и вятър, но и по другите места не съм имала проблем. Трябва само да закачим пелените на проветриво място – по палатката, по клоните на някое дърво, или в случая с прехода, по раниците ни.

кккккк

ккк

Две думи за естествената бебешка хигиена – тя наистина стана “естествена” за нас. Без да се замислям или фокусирам много върху това, отвреме на време предлагам на Яна да пишка и тя често се съгласява (понякога мрънка и се изпъва като дъска – тогава не настоявам). В топлото време гледам да я оставям по голо дупе колкото може по-често, дори навън. Забелязах че тя започна понякога да дава сигнали непосредствено преди да се напишка – поглежда надолу или се хваща за гащите (ако е с гащи). Не ми дава достатъчно време да реагирам, но според мен това е само началото – с времето ще започне по отрано да си казва. До към 7-8 месечна възраст си беше създала хубав навик да ака всяка сутрин след ставане, но след като започнахме по-усилено захранване този ритъм малко се наруши. Явно твърдите храни запичат коремчето и изхождането стана по-малко редовно и по-ненадейно. Но в по-голямата част от случаите все пак не го прави в гащите, а изчаква когато и дадем възможност за навън.

ккк

И последен коментар по тази тема – тъй като Яна вече ходи и е трудно да я уловя за смяна на пелени (мрази да я слагам легнала и се бори всячески), мисля да премина на така наречените “тренировъчни гащички“, за да мога да я изпишквам лесно само смъквайки гащите надолу.

ккк

Палатка

Животът в палатка с бебе е много лесен. Няма откъде да падне и какво да счупи, а и то самото страшно се забавлява да я изследва. Е, има и произшествия: една сутрин се събудих и установих че Яна е станала преди мен, разхвърляла е парчета хляб из цялата палатка и е оставила книгата ми без корици. Но като цяло предпочитам спането на палатка пред това в хотел или квартира където често трябва да разместваме и съединяваме легла за да спи Яна без опасност от падане. Имам само една забележка от личен опит: при по-хладно време е добре да имате отделен спален чувал за бебето, който да може да се съедини с вашия – това е най-ефективния начин за взаимно топлене (и най-сигурен против отвиване).

кккк

ккк

Носене

В Пирин ни валя много дъжд, но Яна остана суха в раницата

Както знаете почти навсякъде ползвам моя верен слинг, но също така се сдобихме и с туристическа раница тип самар, която да ползваме в планински условия. Раницата има предимството че в нея Яна е по-защитена от слънце и дъжд, а също така събира и багажа и. Първата ни разходка с раницата беше до Черни Връх. По пътя нагоре Яна се забавляваше да гледа отвисоко и да бърбори, но надолу започна да негодува все повече. Явно просто искаше да се гушне в мама, да суче и да заспи и тъй като не си бях взела слинга се наложи да приспособяваме шал и суичер. Оттогава винаги си нося слинга. И действително, макар че като цяло Яна кротува и дори спи в раницата, има моменти когато просто иска да се гушне и слинга си остава незаменим.

Тук раницата беше почнала да ми убива на хълбоците и извадих слинга

ккк

Сън

Вече споделих, че Яна доста успешно си спи в слинга докато обикаляме по туризъм. През лятото обаче открих още по-удачен вариант за нейните дневни дрямки. Тъй като по-често се търкаляхме по плажове и поляни отколкото интензивно да обикаляме забележителности, по-удобно ми беше да я приспивам върху одеало навън и да си чета книжка (или каквото си реша) докато подремва. Смятам че спането на открито е полезно и със сигурност и се отразява добре

ккк

ккк

И така, смея да кажа натрупахме доста опит в пътуването, който ще ни е нужен. За който още не знае, на 10 Ноември с Яна отлитаме за Гваделупа където ще останем незнайно колко дълго и след това ще продължим неясно накъде. Очаквайте включване с трета част: с бебе на Карибите

С бебе на път – част първа: Иберия August 11, 2011

Първото лято на Яна премина в пътешествия. Започна се с първия ни голям “роудтрип” до Испания и Португалия, последван от многобройни морета и планини на родна територия. Крайно време е да напиша нещичко за голямото пътуване, както и някои изводи и наблюдения относно пътуването с бебе по принцип.
н
И така, през месец Май предприехме триседмична екскурзия с кола до Испания и Португалия – страни които не бях посещавала и открай време ми се искаше. Преди това Яна беше ходила на доста места, но само за кратки пътешествия от по 2-3 дни. Не знаехме какво да очакваме при по-дълго пътуване: общо изминати 9000 км, по два дни непрекъснато шофиране, нощувки в колата и на открито… Много неща на Яна щяха да и бъдат за пръв път.
н
Накратко да опиша маршрута: тръгнахме от София през Сърбия, Хърватска, Словения, Франция, Италия, и накрая в Испания. Там първата спирка беше Барселона, после продължихме по южното крайбрежие към Валенсия, още по-надолу до един закътан плаж, после Гибралтар, Кадиз и Севиля. Оттам навлязохме в Португалия откъм най-южната точка и полека-лека от плаж на плаж стигнахме до Лисабон. След това поехме обратно, този път през средата на Испания със спирка в Мадрид. През повечето време нощувахме на палатка (в къмпинги и извън тях), а наняколко места бяхме на гости при познати. Понякога си спяхме и в колата, макар и малко неудобно.
н
Пътуването до и от Испания беше предизвикателно, защото трябваше да шофираме непрекъснато две денонощия и макар да се сменяхме, умората си казваше думата. Освен това за Яна беше трудно да седи толкова дълго време вързана в столчето в колата, но тя се справи геройски. Спирахме на почивки през 2-3 часа, за да се разтъпчем, хапнем и посетим тоалетна. През останалото време Яна или спеше, или един от нас я забавляваше с различни играчки и предмети. Най-голям успех жънеха слънчевите очила и шишета минерална вода.

ьжжжжьь         

н
В Барселона се настанихме в къмпинг на 30 км от града и за пръв път нощувахме в палатка. Оказа се безкрайно подходяща за бебета! Яна тъкмо в този период започваше да лази и можеше спокойно да обикаля вътре без страх че ще падне от някъде. Сутрин като се събуди я оставяхме около час да изследва вътрешността на палатката, докато ние си доспивахме.

н

В Барселона за пръв път возихме Яна с количка – бяхме сдобили такава от приятели точно преди трипа, защото се опасявах че ще е твърде горещо за да ползвам слинг. Макар че жегата не се оказа пречка, на втория ден в града все пак решихме да пробваме новото возило. Този ден планирахме да посетим Парк Гуел – известния парк проектиран от Гауди – а той изненадващо се оказа на върха на стръмен хълм и изпълнен със стълби и офроуд пътеки. Затова избора на количка се оказа крайно неподходящ. Освен това Яна не я свърташе много, а на мен ми беше неспокойно че не я виждам и чувам, след като съм свикнала да е на сантиметри от лицето ми. Но количката беше обърната в посока към движението и от сенника не виждах нищо, а от околния шум не можех и да чуя ако заплаче и затова постоянно надничах за да се уверя че всичко е наред. При това положение, не мога да кажа че останах много доволна от придвижването с количка. Ползвахме я още два пъти след това с променлив успех. Но за да бъда честна, признавам че си има и добри страни: Яна спеше доста удобно в нея, а ние можехме да си трупаме вътре всевъзможни багажи. Най-голямото предимство беше като седнем на ресторант – можехме да хапнем спокойно без да държим Яна на ръце, стига тя да е в настроение да седи в количката. При все това, откакто се върнахме в България не съм се осмелявала да изляза с количка – струва ми се твърде тромава и трудно проходима за тукашните терени.
н
Като цяло дните ни минаваха в обикаляне – улици, музеи, паркове. Яна спеше и ядеше в движение, незавсимо къде сме. Всъщност тъкмо в този период (на 7 месеца) започнах да я захранвам. Предварително бях решила да следваме метода Baby-led Weaning, при който на бебето се предлагат директно цели храни които да яде само – без пюрета и без хранене с лъжица. Първите храни на Яна бяха парчета домат, краставица, чушка, варен картоф – от нашите салати и гарнитури в ресторантите. Отначало само си играеше с тях, после започна да смуче и да дъвче, макар и без зъби. По-късно в България продължихме с множество сезонни плодове и все повече от нашата трапеза. До момента (на почти 10 месеца) все още няма зъби но вече яде почти всичко от нашата храна, все още в много малки количества. Ето няколко сцени на хапване:

ннннннннннн

н
В един природен резерват в Андалусия за пръв път заведохме Яна на плаж. Наложи се да отидем в резерват, защото испанското крайбрежие е напълно бетонирано и съвсем не по нашия вкус. Излежавахме се на този малък плаж цял ден, като ползвахме едни скали за сянка. Отначало се притеснявах много от слънцето и ползвахме специално “био” кремче за да мажем Яна. Тя обаче бързо хвана тен и постепенно спрях изобщо да я мажа. Разбира се, старая се да стои на сянка, но тя не винаги е съгласна. Много се забавлявахме с пясъка, камъните и мидите по плажа – бързо претръпнах към това че всичко си слага в устата. Къпането в морето не и хареса първите няколко пъти – страхуваше се от големите вълни. Когато по-късно ходихме на плажове с по-спокойно море, нещата бяха съвсем различни.

н
И така, посетихме аквариума във Валенсия, изкачихме Гибралтарската Скала, погледнахме от минарето на катедралата в Севиля (бивша джамия). След това навлязохме в Португалия където основно живяхме по плажовете – там е позволено къмпингуването почти навсякъде, а крайбрежието е изключително запазено и незастроено. Разгледахме и Лисабон и околностите му, и по-конкретно приказния замък в Синтра. След това погостувахме на наши приятели в Мадрид, които също си имат малка госпожица. С двете бебета в слингове обикаляхме по цял ден града, а вечер дори ходехме по барове тъй като в Испания пушенето е забранено във всички заведения. Посетихме и Толедо за еднодневна разходка.

ннннннннннн

н
Иска ми се да кажа няколко думи за опита ни с ЕБХ по време на път. Ние се стараехме да спазим максимално “режима” който си бяхме създали вкъщи, но разбира се това не беше напълно възможно. Като начало решихме да си улесним живота и да ползваме пелени за еднократна употреба, вместо памучните които използваме вкъщи. Освен това не можех да изпишквам Яна всеки път когато ми се стори че има нужда, а само когато обстоятелствата го позволяват – спрели сме на бензиностанция или наблизо има обществена тоалетна. Пишкаше и навън, но на някои места просто не беше културно – така е из Европата. Също така си носехме и гърнето (всъщност “купа за плодове”) и го ползвахме сутрин, защото Яна от няколко месеца си беше свикнала да ака след ставане. Като цяло всичко мина много добре, изкарвахме с по 3-4 памперса на ден и почти нямаше наакани. Веднъж имахме драматична случка – във Валенсия си оставихме колата извън града и забравихме да си вземем резервни памперси, а не искахме да си купуваме цял пакет. И така, с повече внимание, целия ден изкарахме с един-единствен леко напишкан памперс. След като се прибрахме в България обаче се появи проблем – не знам дали от смяната на режима, от привикването към еднократни пелени или от друго, но Яна изпадна в “тоалетна стачка” която продължи повече от месец – за това ще пиша по-натам.

н
И така, голямото пътуване премина с голям успех. И малкото притеснения които бяхме имали в началото се оказаха неоснователни – Яна се чувстваше чудесно от начало до край. Отглеждането и се оказа дори по-лесно в походни условия отколкото у дома, защото постоянно бяхме “на разходка” и винаги имаше интересни неща и хора които да и ангажират вниманието. Ако имах възможност, бих предпочела постоянно да сме на път – а скоро и това ще стане
н

Слингът спасява живот August 4, 2011

Истинска история за една майка която буквално е спасила живота на бебето си чрез носене в слинг. Ориганалния разказ на английски език може да прочетете тук.

 
Как спасих бебето си
Четвъртък, 15 Октомври, 2009

Родих един февруарски следобед с повторно секцио. Връчиха ми розов, писукащ вързоп и се вгледах с любов в очите, които сякаш ме разпознаваха. Шепнех нежни думи на това бебе-момиченце, което ми принадлежеше, и успокоявах сърдития и плач. Тя беше дъщерята която тъй отчаяно исках.

Седмица след раждането, една приятелка ми даде слинг с халки. Сгуших трикилограмовия вързоп в него и продължих деня си с доста доволно бебе. Две седмици по-късно, вече я носех постоянно. Следобедите започваше да хленчи и пищи безутешно. Въртеше се и се гърчеше, отказваше да суче, отказваше залъгалката, люлката, ръцете ми. Единственото което укротяваше писъците и беше слинга.

Пищящото бебе започна да губи тегло. Ден след ден я разнасях в слинга. Многократни визити при лекар не показаха нищо. Тя не можеше да суче – започваше да пищи истерично секунди след засукването. Грубо ме посъветваха “Правете гръдни компресии. Кърменето е най-доброто”. Гръдните компресии я караха да се дави… и да пищи. Започнах да и давам адаптирано мляко. Отново се върнахме при лекаря. Рефлукс. Непоносимост към млечни белтъци. Забавено изпразване на стомаха. Не наддаваше достатъчно и плачът се увеличаваше. Нощите бяха дълги, изпълнени с мятащо и гърчещо се бебе. Много нощи спях с нея в слинга, седейки на дивана, тъй като не исках да я местя от зоната и на комфорт. Казваха ми че я разглезвам. Аз отговарях “Справяме се. Единствено това помага”. Казваха ми да я оставя да се нареве, но аз не исках да оставя детето си да плаче измъчено и само в тъмна стая. Моята отговорност към нея не свършваше когато залезе слънцето. Шепнех в ухото и че не мога да спра плача и, но ще я гушкам докато плаче.

Изтърках подовете от ходене, гушнати корем към корем в слинга. На шест месеца се примолих на лекаря да я хоспитализира – знаех че нещо не е наред. Педиатърът се съгласи. Изследваха я, снимаха я, бодяха я с игли и я храниха с тръбички. Пищенето продължи.

Един ден преди да я изпишат, един от колегите на нашия педиатър влезе в стаята с надменната си походка. Каза ми че не влагам достатъчно старание в храненето и, да я сложа да спи в отделна стая и да я оставя да се нареве. Забраних му да лекува детето ми.

Работех почасово, с бебето в слинга. Купих си мей-тай и още два слинга с халки. Носех я навсякъде. Под душа. На лекар, в парка, на срещи с други бебета. Хората с неодобрение ме питаха как ще се научи да ходи ако никога не я оставям. Не им обръщах внимание. Носенето спираше писъците и.

Малко преди първия и рожден ден, тя започна да кашля и вдигна температура. Заведох я в спешното, все още увита в слинга. Чакахме 7 часа. Рентгенови снимки показаха че сърцето и е уголемено. Приеха я в болницата. Следващите няколко дни я носех постоянно – през ужасяваща въртележка от ехокардиограми и най-накрая, диагноза. По време на един особено страшен пристъп на плач, една разплакана сестра се обърна към мен и ми подаде слинга. Дъщеря ми се утихна, на сигурно в слинга си.

Имаше сърдечна недостатъчност. Оказа се, че рядък и много сериозен порок на сърцето е причинявал силни сърдечни удари. Смъртността при такова състояние е 90% за първата година. Пищенето и е било причинено от смазваща болка в гърдите. В коридора кардиолога се обърна към мен и тихо ми каза че начина по който съм се грижила за нея – постоянното носене – и е позволило да оцелее противно на всички очаквания.

Дъщеря ми никога не е плакала сама, оставена в отделна стая. Ако бях пробвала този метод, щях да намеря мъртво бебе на сутринта. Държах я месеци наред, въпреки мъчителните съмнения и моментите когато аз също плачех. Но днес гледам как дъщеря ми тича, играе и се смее. Пренесох я през най-лошия кошмар на една майка… и двете оцеляхме.

Сара Кагановски

Актуализирано – Октомври 2010
Сега Мила расте щастлива и вече е на три и половина. Хилавото пищящо бебе се превърна в уверено и общително дете заради постоянното носене. Гледайки назад, се удивлявам… Верния ми слинг и аз… я СПАСИХМЕ. Досега Мила претъпя и две мозъчни операции. И има сестричка! Единствения начин да се грижа и за двете е да нося едната. Един вид, бебеносенето ни позволи да се справим и да бъдем нормално семейство. Бебето заслужава майка си. Мила се нуждае от постоянни грижи. А аз мога да дам и на двете момичета това от което се нуждаят!

 

Leave a Comment

Слинговете МамаКенга вече и в Естествени Идеи April 17, 2011

Filed under: Слингове — mamakenga @ 10:18 am
Tags: естествени идеи, мей тай, mei tai, слинг, sling

Вече можете да разгледате, пробвате или закупите слинговете ми и в център Естествени Идеи

ббб

Адрес: ул. Московска 27Б, етаж 2, ап. 4, намира се близо до ъгъла на ул. Московска и ул. Раковска, входът е откъм Раковска, точно до магазин “Птица”.

 

Leave a Comment

Един ден от живота на Яната (с акцент върху ЕБХ) March 29, 2011

Filed under: Яна — mamakenga @ 2:51 pm
Tags: ЕБХ, естествена бебешка хигиена, слинг

Един малко различен пост – не посветен на слингове, а на друга интересна част от бебеотглеждането – Естествената бебешка хигиена (ЕБХ). За неосведомените, под ЕБХ се разбира от най-ранна възраст да се откликва на тоалетните нужди на бебето, така че то да ги осъзнава, а не да ги върши незабелязано в памперса. Някои бебета отглеждани по този начин още от съвсем малки не се нуждаят от пелени. Донякъде родителите се научават да разпознават и предугаждат кога на бебето му се ходи, а донякъде и то самото се научава да сигнализира. Ние сме още в етапа когато аз налучквам, но като цяло имаме голям успех.

ббб

Мои приятели (най-вече такива без деца) често ме питат как ми минава деня. Специално за тях, както и за всички които се интересуват от опита ни с Естествена бебешка хигиена (ЕБХ) или пък просто са фенове на Яна, описвам един  обикновен ден от начало до край. (Всъщност този конкретен ден е доста фокусиран върху ЕБХ защото сме си вкъщи и нямам друга работа – не винаги съм така старателна.)

ббб

7:00 – Ставаме и Яна се изпишква в гърнето. Интересното е че тази нощ за пръв път остана съвсем суха. Обикновено не се занимавам с ЕБХ през нощта, но днес се събуди на два пъти с хленч и за всеки случай станах. Може би трябва да почна и през нощта да я изпишквам, щом така ясно сигнализира.

ббб

Давам и да суче и известно време се гушкаме в леглото. Надявам се пак да заспи защото хич не ми се става, но тя е бодра и готова за подвизи. Към 8 се предавам и ставам. Пак пишкаме. Оставям Яна да си играе по голо дупе в едно оградено пространство на леглото, а аз отивам да се измия, да си приготвя закуска и да свърша това онова. Посред простиране на прането я чувам че надава сърдити писъци. Отивам и пак и предлагам да пишка, тя се възползва. Давам и нови играчки и отивам да си довърша работата. Вече е доста сръчна и може сама да си хваща играчките, да ги върти и изследва – затова са и по-интересни. Към 9 пак почва да помрънква. Отивам, пак пишкаме. Причината да съм толкова настойчива с гърнето е, че от месец и нещо Яна придоби навик да ака всяка сутрин след ставане, а днес още не си е свършила работата, та скоро очаквам изненада. Слагам за всеки случай едни памучни гащи и още малко си играем заедно. Напоследък е на вълна възторжено пръскане на лиги (със звук “Пррррр”) и е много смешна. Явно възторга и идва в повече защото внезапно забелязвам кафяво петно на гащите, без каквото и да било предупреждение. Веднага я грабвам и отиваме до банята – има и такива моменти.

ббб

Към 9:30 Яна става кисела и решавам че е време да поспи. Похапва и заспива, а аз поцъквам малко на компютъра и се измъквам да си изям закуската. Успявам да привърша и домакинските дейности и дори да почна работа по един слинг – бебо спи чак до 11:30!

ббб

Изпускаме пишкането след събуждане – явно не се е обадила веднага, а се е заиграла в леглото и се е напишкала. Нищо, не е драма. Още малко я оставям да поиграе. Откак е по-топло гледам максимално да я държа голичка, за проветрение на дупето. Търкаляме се още малко по леглото, Яна яде и към 1 ч. излизаме на разходка.

ббб

Навън е мрачно и не предполага дълго висене в парка, затова предпочитам да изпълним мисия до Джъмбо и някои други задачи из квартала. Някъде по средата на разходката Яна заспива. Тъкмо се радвам че и вкъщи ще поспи (а аз ще обядвам спокойно), и един ужасно шумен рейс пред нас я събужда. Няма как, покупките много ми тежат и я прибирам будна към 2:15.

ббб

Вкъщи следва изпишкване, пелената от разходката е суха. Играчките от сутринта май отново са интересни и се занимава известно време с тях. После суче, и по някое време аз се измъквам да обядвам. Обаче по време на обяда чувам сърдити вопли и се връщам. Давам и да суче още малко с надежда да заспи, което не става, но я усмирява достатъчно за да си доям. Междувременно се сещам, че съм забравила една от покупките на касата и към 4:00 пак отиваме на разходка.

ббб

В Джъмбо за щастие ме помнят (или пък им се случват и други такива заплеси) и успявам да спася покупката, а именно, този кош в който да събирам играчките на Яна:

 

ббб

Този път се прибирам благополучно със спящо бебе, което внимателно изваждам от слинга и поставям в креватчето. Уви, този път спи само десетина минути. В 4:30 се буди, пишка. След това се търкаляме отново по леглото и си играем – доста мързелив ден. Пеем песнички. Пускам си ги в youtube, защото не знам текстовете. Днешната песничка е Луди Жаби, вдъхновена от гумената жаба на Яна.

ббб

И така, в игри и закачки, изкарваме до 6:00. Яна от време на време суче, а през 30-40 минути я изпишквам. Открих че този интервал е добър – пишка без да протестира и няма инциденти. Успявам и да свърша разни дребни работи из къщи, и най-вече из стаята, защото ако се отдалеча по-дълго тя се сърди.

ббб

В 6.15 най-после се предава – суче и заспива дълбок сън. Аз се опитвам да дремна с нея но нещо не мога да заспя. Ставам и почвам да готвя за вечеря. Поработвам още малко по слинга. Прибира се Таткото на Яна. Вечеряме и си бъбрим. Тя явно е заспала за вечерта. Обикновено не си ляга толкова рано, но се случва. Към 9:30 се буди за пишкане и хранене. Слагам и гащи за през нощта – не съм чак толкова смела. Храня я и до към 10 вече е заспала. Време е да си лягам и аз – не се знае утре кога ще се става.

 

Leave a Comment

Със слинг от раждането March 11, 2011

Filed under: Яна — mamakenga @ 5:45 pm
Tags: мама кенга, мей тай, носене на бебе, mama kenga, слинг

Тъй като реших все пак да ползвам сайта и като блог, първо ще разкажа повечко за личния ми опит с носене в слинг.

От преди раждането на Яна имах намерение да я нося и дълго се чудих какъв слинг да избера. Искаше ми се да намеря такъв, който ще ми върши работа и за новородено, и в по-късна възраст и да е възможно най-универсален. Накрая се спрях на слинг шал от памучно трико. Нямах търпение да се роди Яна за да го пробвам! Даже натиках котарака вътре в опит да видя как би стоял слингът с бебето.

Когато настъпи дългоочакваното събитие, разбира се бях твърде стресирана и ошашавена за да се занимавам веднага със слингове. Яна беше доста ревливо новородено, освен това имах затруднения с кърменето и това отнемаше цялата ми енергия. Направихме първи опит за носене при първата разходка – на една седмица. Настъпи паника докато се опитвах да омотая слинга както бях гледала в интернет. Не знаех как да подхвана бебето за да го сложа вътре – къде трябва да влязат ръце, крака, глава. В допълнение към всичко тя пищеше истерично, а присъстващите роднини дюдюкаха “Защо мъчиш детето”. Предполагам заради подобни преживявания доста майки се отказват от носенето и решават че слинга не е за тях. Но аз упорствах, защото бях чела надълго и нашироко за ползите от носенето и не ми минаваше през ум че може на бебето да не му хареса.

Нагласих някак ревящото бебе вътре и тръгнах на разходка. Ревът продължи със слизането по стълбите и огласи целия вход. Продължи и когато излязох навън, но стиснах зъби и устремено закрачих към парка. Секунди след като усети по-динамичната походка, бебето утихна! Веднага след това заспа и спа по време на цялата разходка. На следващото излизане спря да плаче още докато слизах по стълбите, а скоро след това престана изобщо да плаче като я слагам в слинга (разбира се и аз вече знаех какво правя така че всичко ставаше по-лесно).

Бях направо окрилена от новото откритие. Започнах да нося Яна и вкъщи. От раждането до към три месеца тя изискваше постоянно носене и гушкане – плачеше ако я оставя дори за минута и отказваше да спи където и да било освен на ръце. Това беше доста изморително но слингът много помагаше – връзвах я вътре и тя млъкваше, а ръцете ми бяха свободни да върша най-различни дейности. През тези първи месеци нямаше да мога нито да изчистя вкъщи, нито да сготвя ако не беше слинга. Дори имаше случаи посред нощ, когато отказва да заспи и нищо друго не помага, я слагах в слинга и ходех напред назад из къщи или пък си намирах някаква домакинска работа – така заспиваше и успявах внимателно да я поставя на леглото и да си легна.

Разбира се не липсваха коментари че ще разглезя детето, че ще свикне с носенето и едва ли не цял живот ще иска така. Не им обръщах внимание. Не смятах че може да се разглези новородено бебе – щом иска да я гушкам постоянно значи наистина има нужда от това. И наистина, след като навърши три месеца забелязах доста рязка промяна. Изведнъж стана по-самостоятелна, занимаваше се по малко сама с играчките си, спеше сама на леглото. Всичко си дойде на мястото и бях много доволна че не отстъпих от принципа на “привързано родителство”.

Една от първите ни разходки

Междувременно смених няколко слинга. Оказа се, че първия който бях купила беше доста тесен – около 50 см – и когато Яна стана на един месец (4.5 кг) вече плата не я обгръщаше много хубаво. Вторият слинг също беше памучно трико – това се оказа грешка, защото разтегливите материи просто в един момент се оказват неподходящи за по-тежко бебе – размества се и увисва. И него ползвах само около месец. След това се снабдих с трети слинг шал от неразтеглив памук. Той беше доста по стабилен и макар че се връзва малко по-трудно в сравнение с разтегливите трика, ми върши работа и досега.

Около третия месец на Яна започнах да развивам колекционерска страст към слинговете и проучвах най-различни модели в интернет – слингове с халки, мей тай. Искаше ми се да ги пробвам всички! Тогава ми хрумна идеята да опитам да си ги ушия сама. Шиенето ми беше станало хоби откакто започнах сама да си правя многократни пелени за Яна. И така, разучих няколко модела, харесах платове и ги уших. След това се заех с усилено тестване.

Слинговете с халки и джоб така и не успяха да ме грабнат. Малко съжалявам, че не ги бях открила в самото начало, защото сигурно са много удобни за новородено. Но Яна вече беше по-голяма и тежка, и не ми беше удобно да я нося само на едното рамо.

Обаче слинговете мей тай страшно ми допаднаха! Разпределят добре тежестта, както слинг шала, но са по-лесни за връзване, особено когато става въпрос за носене на гръб. Освен това лично за мен имат още две предимства. Първото е, че са по-удобни когато Яна заспи. В слинг шала някакси главата и увисваше назад каквото и да правя (сърдеше се и не даваше да и я прибера под шала), а в мей тай просто се обляга на гърдите ми. Освен това някои мей тай имат качулка точно с цел да подпират главичката. Другото предимство е, че ако е заспала в слинга мога лесно да го развържа и да я оставя на леглото без да усети – много е удобно като се прибираме от разходка да я оставя да си спи.

И така, понеже ми харесва да правя слингове но реалистично погледнато не ми трябват повече от 2-3, реших да превърна хобито в нещо като бизнес. Освен това ми се иска повече мами да открият удобството и удоволствието от това да носят бебетата си. Мисля че повечето се притесняват, смятат че е твърде сложно или изморително, и малко хора знаят за всички ползи които носи – например че намалява коликите. Освен това нещо в мен се бунтува всеки път когато видя бебе изкривено или увиснало на чатала си в кенгуру – не че родителите са виновни, но явно няма достатъчно информация за носенето като цяло. Надявам се моя сайт да започне да променя това – дори и една мама и бебе да спечелят от това, пак си струва.

 

Leave a Comment

Welcome! March 8, 2011

Filed under: Uncategorized — mamakenga @ 6:02 pm
Tags: мама кенга, mama kenga, слинг

Добре дошли в моя сайт Основната му цел е да продава моите слингове ръчно производство, но също така и да информира за носенето в слинг като цяло, тъй като доста се интересувам и чета по темата. Готовите слингове се намират в раздела Магазин, а останалите страници съдържат доста полезна информация. Моля разгледайте! Разбира се, приемам и обратна връзкa на мейл mamakenga.slings@gmail.com.

 

Leave a Comment