mamakenga

ръчно изработени слингове за бебе

Зимнина! September 17, 2012

В духа на обзелия ме напоследък анти-консумеризъм и вечното търсене на качествена, здравословна храна, реших да възродя в нашето семейство традицията за правене на зимнина. Всъщност от години си мечтая за домашна лютеница, но все не оставаше време, а околните все гледаха да ме разубедят – голяма играчка било. За късмет, напоследък сме доста свободни да си губим времето с подобни експерименти.

Аз не знам как се прави лютеница или друга зимнина. Имам само детски спомени от двора на баба – цялото семейство се събира да участва в процеса, кофи зеленчуци навсякъде, печени чушки, огън в огнището, омаен и неповторим лютеничен аромат. Баба ми живее в Брацигово, красив и плодороден край. Навремето в двора се отглеждаха зеленчуци и се правеше зимнина със собствена продукция. Днес обаче баба е вече възрастна, не може да се грижи за двора. Там растат само цветя, лоза и няколко овощни дръвчета.

Ние си купихме продукти за лютеницата от зеленчуковата борса в село Огняново, както впрочем правят и повечето брациговци които правят зимнина – малко хора вече си отглеждат собствени зеленчуци. 20 кг чушки и 20 кг домати за общо 26 лв. Рецепта за лютеницата, тъй като сме начинаещи, видяхме в интернет, а после я променихме според съветите на нашите майки, баби, приятели и съседи, и по собствено усмотрение. Тук ще напиша нашата рецепта, но вариациите могат да бъдат огромни – както се убедихме, всеки има собствено мнение за лютеницата.

Рецепта:

20 кг червени чушки

13-14 кг консервни домати (важно е да са от този сорт, защото другите имат прекалено много вода)

1 кг моркови

1 патладжан

1 л олио

5 с.л. захар

1 с.л. мед

7 с.л. сол

1 пакетче млян черен пипер

1 пакетче млян кимион

Необходимо оборудване:

– ръчна месомелчка – електрически кухненски робот също би свършил работа, но далеч не е така забавен

– огнище и дърва

– голяма тава за варене на лютеницата + бъркалка

– казан за стерилизиране на бурканите

– буркани с капачки – проверете предварително дали се затварят хубаво!

– различни тави, купи, кофи за манипулиране на големи количества зарзават

Тъй като не си давахме много зор, процеса отне два дни. Първия ден изчистихме всички чушки от семките и ги изпекохме на тенекия над огнището, заедно с патладжана. След това ги обелихме и измихме. Освен това, тъй като доматите ни бяха в повече (съотношението домати към чушки за лютеницата решихме да е 2:3), направихме излишните около 7 кг на доматен сок с мелачката и съответно стерилизирахме получените девет големи буркана. Трябва да отбележа, че боравенето с мелачката беше най-веселата и увлекателна част за нас, макар че повечето хора я намират за скучна. Най-тежката задача пък ни се стори печенето и беленето на чушките, особено защото не ги бяхме подбрали добре и бяха доста криви.

Втория ден започнахме по-рано сутринта. Първо смляхме доматите за лютеницата и ги сложихме в голямата тава над огъня да се сгъстяват, при непрекъснато бъркане. След това смляхме чушките и патладжана, както и сварените моркови. Когато доматеното пюре се сгъсти достатъчно (познава се като бъркалката започне да оставя следа по дъното на тавата), прибавихме останалите зеленчуци и продължихме да бъркаме. Когато и тази смес достигна правилната гъстота, сипахме олиото, а след още малко бъркане, солта и захарта. Подправите (кимион и пипер) сложихме съвсем накрая, а лъжица мед чак след като свалихме тавата от огъня. После започнахме да пълним буркани. Имахме малка драма – едва след като напълнихме сума ти бурканчета, установихме че капачките им не се затварят добре и превъртат. Наложи се да измием и подсушим нови буркани и да прехвърлим лютеницата. Затова е много важно да се проверят капачките предварително! След това сложихме вече затворените буркани в голям казан на огъня за стерилизация – 15-ина минути след като заври водата. В процеса две малки бурканчета от бебешко пюре се бяха отворили – следователно не ги препоръчвам за употреба.

Равносметката – в ранния следобед на втория ден вече бяхме приключили операцията. Получиха се 14 кг първокласна, вкусна лютеница, без излишни съставки като нишесте и консерванти. Това прави около 50 стотинки за едно стандартно бурканче от 250 г. Разбира се, не включвам разходите за труд, оборудването, нито дървата за огнището, тъй като при баба тези неща се намират безплатно. Освен това, да не забравяме и деветте буркана доматен сок (или както някои го определиха, “заготовка за блъди мери”), които направихме помежду другото.

Следобеда поседнахме с баба на кафе в сянката на един лешник. Много обичам седянките с баба. Тя има феноменална памет и е добър разказвач. Седя и слушам нейните истории от живота – понякога разказва как са се залюбили с дядо, друг път за ходенето им в Москва, или пък различни случки с децата (моята майка и леля). Този път темата се завъртя около раждането и баба разказа за ражданията на двете си дъщери и четирима внуци, сред които и аз. Тъй като ме вълнува темата за раждането днес, ми беше интересно да чуя как са се променили (или не са се променили) някои неща през годините. Баба например е родила 4.200 кг бебе без упойки и без никакви проблеми.

След час-два приятна седянка нещо ме “хвана секлета” или както там се казва, т.е започна да не ме свърта на едно място. Яна спеше, а на мен ми е непривично да седя толкова дълго и спокойно на едно място. Точно до нас в двора зрееше една слива, по-точно презряваше и плодовете и капеха по земята. Стори ми се жалко. Предложих да я обера и с плодовете да направим нещо. Другите неохотно се съгласиха – май не ме вземаха на сериозно, но казаха че евентуално бихме могли да направим компот. Втурнах се да бера – сливи и миниатюрни диви праскови, които също бяха узрели. Изведнъж отново настъпи оживление, почнахме да вадим от мазето и да мием нови буркани. В този момент се появи Нана. Тя се пада етърва на баба, живеят в долепени къщи с общ двор и всички ние я наричаме “Чанка” или “Нана” – това може би си е брациговско понятие, защото не съм го чувала никъде другаде. Тя явно се вдъхнови от нашия трудов ентусиазъм и ни покани да си наберем и от нейните праскови – били по-хубави. Докато се усетим, събрахме три кофи плодове и затворихме цели 48 буркана компот! Компотите се оказаха доста по-лесни от лютеницата – само тъпчеш в буркан, слагаш захар и вода и готово. Казаха ми, че обикновено слагат по една чаша захар на всеки буркан, което ме ужаси и не можех да го допусна. Все пак се стремя да не ядем захар, особено Яна. В крайна сметка сложихме по половин или 1/3 чаша, а част от бурканите оставих съвсем без захар за експеримент. Стерилизирахме до късна доба. Почувствах огромно удовлетворение от положения труд и така продуктивните два дни.

Иска ми се да препоръчам на всеки, особено хората които си имат село или вила, да се пробват в правенето на зимнина. Няма нищо страшно! Всъщност се оказа доста лесно. Прекараните два дни на село – топли септемврийски дни, последните на лятото – въпреки труда, за нас бяха като на почивка. А удоволствието да си хапнеш нещо което си направил сам е несравнимо. Освен това горещо насърчавам тези, които все още се радват на живи баба или дядо, да прекарват повече време с тях, да разговарят и най-вече да слушат. Тези хора са съкровище, толкова много можем да научим от тях преди знанията да бъдат безвъзвратно загубени.

А някой кара колело

 

Консумирай осъзнато August 25, 2012

Често спрягаме понятието “потребителски права” в контекст който намеква, че потребителите са уязвими същества и трябва да бъдат защитавани от алчните и некоректни търговци. В много случаи това е вярно. В морето от стоки и услуги, заобиколени от реклами, молове и хипермаркети, е лесно да се почувстваме незначителни. Единичният потребител е само една мравчица в цялото гъмжило.

Но всички потребители заедно са огромна сила. Те диктуват правилата на пазара и от тях зависят търговците – както малките производители, така и корпорациите, моловете и големите вериги. Един вид ние, всеки един от нас, владеем силата. Затова наред с потребителските права, имаме и потребителска отговорност: Да осъзнаваме къде отиват парите ни и какво следва от това.

 

Бъди потребител, не консуматор

Разликата в смисъла на тези два термина си е лично моя измислица, без претенции да е някакво официално определение. Но както и да ги наречем, важна е идеята. А именно, да потребяваме стоки и услуги (и особено стоки!) според нуждите си, а не да консумираме ненаситно заради самата консумация. Има си цяла наука в рамките на маркетинга за “създаване на нужда”. Талантливите маркетинг специалисти лесно могат да внушат на хората желание да купят даден продукт, от който нямат реална нужда. Най-добрия пример са непрекъснато променящите се технологии, модните и “маркови” стоки. Човек не си купува най-новия модел смартфон защото предния модел не му върши работа, а защото иска да притежава най-новата джаджа, било то от техничарско любопитсво или желание за статус и престиж. Много е лесно в такъв момент да сбъркаме желанието с нуждата.

И какъв е проблема с тази свръхконсумация? Ами отдавна знаем, че хората в развитите държави консумираме много повече от колкото ни се полага – ако всички консумирахме ресурси колкото американците например, щяха да ни трябват 4.5 планети Земя. Вярно, американците са пословични с това, но европейците и дори китайците също се простират по-нашироко отколкото планетата е отредила (1). Освен ако не живеем за мига и без да планираме да имаме деца, логично е да сме загрижени за това какво ще остане от планетата след няколко десетилетия. Освен това, намаляване на потреблението ще окаже благоприятно влияние и върху семейния бюджет. Често чувам хора да се оплакват че е невъзможно да живееш добре със заплата от примерно 1000лв, и някак не го вярвам. Защото за мен “да живееш добре” не се изчерпва с притежаването на вещи.

Повечето хора сме дотолкова свикнали да консумираме според желанията си, че е необходима пълна промяна в нагласата, за да се научим да потребяваме според нуждите си. За мен поне все още изисква усилие, но се старая прилагам философията Reduce, Reuse, Recycle: да намаля това което купувам, когато е възможно да ползвам стари неща вместо да купувам нови, да рециклирам отпадъците.  Всеки път когато пазарувам, гледам да се замисля: “Имам ли наистина нужда от това?” “Колко дълго ще го ползвам и какво ще ми донесе?” “Какво ще стане след като приключа с употребата му?”

Много добър пример тук са детските играчки. Много е лесно, в инстинктивен опит да зарадваме детето си, да се увлечем в купуването на играчки с които то ще си играе не по-дълго от пет минути. Постепенно те се трупат, превземат жилището ни, а детето все иска нови, все се заглежда по чуждите. Детето не е алчно – на него просто му е интересно всяко ново и непознато нещо. Когато му го купим и то е на разположение постоянно, вече не е ново и непознато. Затова играчките, независимо колко сложни и скъпи, омръзват бързо и се превръщат в ненужни предмети за складиране, а когато рано или късно ги изхвърлим създават огромно количество боклук. Представете си типичния детски магазин: пълен с шарени колички, пъзели, кукли, преобладават пластмасовите. Всичката тази пластмаса отива на боклука, след не особено дълъг жизнен цикъл. Аз лично не купувам пластмасови играчки (и се мръщя когато ми подаряват такива) – за доброто на природата, както и на детето ми. Предпочитам да подбера малко количество качествени играчки, като по-този начин спестявам и вредата от прекалено многото играчки. През деветте месеца докато пътувахме Яна нямаше никакви играчки и се справяше отлично, играейки с разнообразните предмети които я заобикалят.

 

А намаленото си, но за сметка на това осъзнато потребление можем да насочим по начин който подобрява света около нас. Можем да използваме покупателната си способност като инструмент, чрез който стимулираме определени продукти, производители и практики.

 

Изберете българското

Свикнали сме да се оплакваме от това колко ни е зле икономиката и жизнения стандарт, но колко от нас се питат “а аз какво мога да направя по въпроса?” (3). Как да постъпват пари в родната икономика ако избираме да си купим китайски дрехи, турски зеленчуци и френска козметика? И ако не постъпват пари, как да ни се вдига стандарта? Често пренебрегваме българските стоки, защото са по-малко рекламирани – не бъркайте добрата реклама с добро качество! А често дори не сме информирани за съществуването на качествена българска алтернатива на вносните продукти които ползваме. Има една полезна група във фейсбук, която редовно публикува информация за качествени български продукти, които може дори да не сте подозирали че съществуват.

 

На кого даваме парите си?

Ако задълбаем още повече, стигаме и до това кой стои зад различните фирми на които ставаме клиенти. При кого в крайна сметка отиват парите ни и за какво ще ги използва той? Тъй като рядко си даваме сметка за това, се случва неволно да “спонсорираме” практики които самите ние никога не бихме одобрили.

Кой не знае концерна Нестле: шоколади, нескафе, какао нескуик. Освен това бисквити, сладоледи, храна за котки и др. под различни имена, дори редица български марки са собственост на фирмата. Всеки си купува по нещо от Нестле. Знаете ли обаче, че компанията причинява страданието и смъртта на хиляди бебета в страни от третия свят? В нарушение на международните стандарти за етика при маркетинга, Нестле пробутва агресивно адаптирани млека, заместители на майчиното мляко, на майки които първо нямат нужда от тях (биха могли да кърмят) и второ нямат необходимата грамотност, нито пък средства и дори чиста вода за да приготвят правилно млеката. В резултат много бебета умират от недохранване и зарази, но компанията реализира огромни приходи от продажба на млеката. Бихте ли финансирали доброволно маркетинговата стратегия на Нестле при това положение? Независимо дали искате или не, вие го правите като купувате всеки техен продукт. Много хора не желаят да бъдат част от това, поради което съществува цяло международно движение за бойкот на фирмата.

Ако Нестле ви се вижда твърде голям и абстрактен пример, ще дам и един по-близък до сърцата на повечето от нас. Когато навремето аз и семейството ми си избирахме банка за кредитна, дебитна карта и депозит, се спряхме на тази която предлагаше най-добрите условия – Първа Инвестиционна. После обаче се разрази познатия ви скандал с поправката в Закона за горите, целяща да облагодетелства определени лица и фирми, за сметка на българската природа. Изведнъж си дадохме сметка че въпросната банка е инструмент в ръцете на същите тези лица и фирми, които се канят да секат витошката гора с нашите пари! Последвахме примера на много други българи и при първа възможност закрихме сметките си там.

Макар да не е лесно винаги да се проследи кой стои зад даден продукт, примери като тези ме убеждават че си струва човек да се поинтересува при кого отиват парите му и за какво ще бъдат използвани. Ако не знаете откъде да започнете, ето един подходящ сайт – черен списък на фирми, организации и личности унищожаващи българската природа.

 

Насърчаване на малките производители

Най-лесният начин да проследим кой взима парите е да предпочетем по-дребни производители и търговци вместо големи корпорации. Така можем да сме сигурни, че по-голяма част от парите отиват право при производителя, вместо за странични разходи и реклама. А ако сме избрали български производител, сто процента от парите остават в страната ни. Освен това пътят на стоките от производител до потребител е максимално кратък, в резултат на което получаваме по-пресни стоки – важно, когато става въпрос за нетрайни продукти. А парите ни отиват там където има нужда – за насърчаване на частната инициатива и развитие на икономиката. Разликата в качеството на стоките и личното удовлетворение също е огромна. Представете си че купувате на детето си уникална, ръчно изработена играчка. Някой, за когото изработването на играчки е удоволствие, се е трудил и вложил в нея лично творчество и позитивната си енергия. Не може да се сравни с купуването на бездушна пластмасова играчка от неизвестна китайска фабрика. Вярно, ръчно-изработената играчка сигурно ще е по-скъпа. Но ако вече сме осмислили нещата, ще разберем че е по-добре да купим една по-скъпа играчка с истинска стойност, отколкото десет евтини.

 

Цената на нещата

Подобно на ръчната играчка, истински качествените продукти като правило са по-скъпи, което кара доста хора да негодуват. Нашумял въпрос напоследък е за “био” продуктите. Често долавям у свои познати възмущение, че етикетът “био” не е оправдание за два-три пъти по-високи* цени от тези на продуктите в магазина. Но никой не се замисля за скритата цена на конвенционалните продукти, която позволява привидно да са толкова евтини: “замърсяване на питейни, напоителни и производствени води, пестицидни замърсявания в самите продукти и др., които рано или късно се заплащат от обществото. И не на последно място евтините конвенционални продукти са за сметка на мизерните заплати и липсата на здравни осигуровки за хората, които ги произвеждат” (4). Не всеки може да си позволи да пазарува “био” продукти, а би трябвало. Колкото повече търсене има за тях, толкова по-достъпни ще стават. Някои държави, например Франция, отдавна са осъзнали ползите за природата, икономиката и обществото. Субсидират био-земеделието дотолкова, че продуктите са съвсем малко по-скъпи от конвенционалните, а хората ги предпочитат защото са информирани какво получават срещу етикета “био”. А у нас е пълно с хора, които карат нова кола и ползват последен модел смартфон, но смятат че е твърде скъпо да си купуват качествена храна. Въпрос на приоритети.

*Използвам случая да изтъкна, че цените биват ниски и високи, а НЕ скъпи и евтини. Стоката може да е скъпа, а не цената. Тази широко разпространена лингвистична грешка ме изкарва извън нерви!

 

Проект Супер-Слинг November 6, 2011

Отдавна се каня да проектирам нов слинг който да ползваме при предстоящото пътуване. Не че не бихме могли да ползваме сегашния, който вярно ни служи вече близо година, но ми се искаше да направя усъвършенстван модел с някои екстри, специално пригоден за по-голямо дете и удобен за път. И така се появи Ултимативният Слинг:

bbb

bbb

Той има следните характеристики:

  • Тъмни, неутрални цветове, за да не се цапа лесно, тъй като вероятно няма много да го перем
  • Малко по-широки презрамки от стандартното – разликата е много малка, едва 0.5 см, но са необяснимо по-удобни при носене на 10+ килограмово дете
  • Малко по-големи размери – ширина и дължина с 1-2 см повече от стандартните, за да пасва на дете над 1 година
  • Качулка – тъй като главата на Яна вече стърчи извън очертанията на слинга, когато заспи качулката ще я придържа да не клюмва назад
  • Джоб – за пътни карти, билети и всякакви други боклучки. Често ми се е искало сегашния ми слинг да има джоб за да си държа отпред разни необходими дреболии.

Вече тествахме произведението и съм безкрайно доволна. Яна също. Често ще го виждате на снимки след като заминем🙂

За сравнение, досегашния верен слинг, който ползваме от както Яна беше на 3 месеца

 

Ваканция October 20, 2011

Filed under: Пътуване — mamakenga @ 1:20 pm
Tags:

Повечето ми близки и познати вече знаят че през Ноември с Яна заминаваме за Гваделупа, където ще се присъединим към Васко за едно дълго семейно пътешествие из Карибите и Южна Америка. В тази връзка временно спирам да произвеждам слингове – през оставащите три седмици имам доста задачки свързани с пътуването. Възнамерявам да продължа след като се върнем – някъде през лятото на 2012.

Междувременно, препоръчвам на всички да следи блога ни (не този а друг, който създадохме специално за пътуването): Голямата Маняна – Приключения с Яна. Hasta la vista!

 

С бебе на път – част втора: На родна земя September 23, 2011

“Хубав тен е хванала малката, на море ли сте били?” – често ми задават този въпрос през лятото. В повечето случаи отговарям просто “Да” без да се впускам в подробности – че сме били на море, на планина, пак на море, на язовир… Добре се поразходи Яна като за първо лято – и как иначе, толкова много места има за посещаване, трябва отрано да се почне. Освен това се възползвахме от всяка възможност да се разнообразим и да не дишаме мръсен софийски въздух. Без да описвам подробно всяко пътуване, само ще ги изброя за да добиете представа. От началото на лятото посетихме:

  • Морета: Синеморец (няколко пъти), Влас, Иракли, Корал
  • Планини: Атолука /Родопи/ (няколко пъти), Черни Връх, Безбог и връх Полежан, Пирински преход (Вихрен – Синаница – Тевно езеро – Дамяница)
  • Фестивали: Spirit of Burgas, Beglika Free Fest

ккк

Мисля че по-интересно би било вместо да описвам конкретните пътешествия, да изложа опита който насъбрах за пътуване с бебе в няколко основни теми:

ккк

Къпане на бебе

“Ама, къде я къпете??” – често недоумяващо ме питат като споделя че ходим на палатка с Яна. Макар че аз самата никога не съм отдавала особено значение на къпането, се оказа че за много родители то е важно и дори определящо за това къде могат да водят бебето си. За мен отговора е прост: където се къпем ние – там и Яна. На морето е лесно – всички се къпем в него и това ни е достатъчно хигиена. Но ако все пак много ни се прииска баня със сладка вода, повечето плажове имат някакви външни душове, а къмпингите обикновено си имат и бани. Не е никак сложно да изкъпеш бебе под течаща вода – ние отдавна не ползваме вана, а просто гушвам Яна и двете се измиваме на душа. По същия начин като с морето стоят нещата и с другите водоеми – ако времето навън е топло и слънчево може да се направи баня и в по-студена вода. Яна например с удоволствие се цопна в язовир Беглика. Ако пък отиваме на място където няма условия и самите ние не се къпем няколко дни, тогава не къпем и нея. И без това съм на мнение че бебетата не трябва да се къпят прекалено често, ако не са мръсни и дори вкъщи не го правим всеки ден.

ккк

ккк
ккк

Хранене

Друг въпрос който терзае много мои познати, е какво яде бебето когато сме на път? Вече споменах в предната публикация, че прилагаме метода на захранване водено от бебето, което до голяма степен решава този проблем. Никога не съм се тревожила за изхранването на Яна по няколко причини. Първо, не следя тя да изяде някакво определено количество или да има определен брой хранения дневно – към каквото и колкото прояви интерес, толкова яде. До края на първата година кърмата си остава основен източник на хранителни вещества за бебето, а останалата храна е по-скоро с опознавателна цел. Разбира се има една уловка: трябва и ние да се храним що годе здравословно, за да може тя да хапва от нашата храна. Бих казала че на мен ми е доста лесно. Старая се по няколко пъти на ден да хапваме някакви пресни плодове и зеленчуци. През лятото това не е проблем – на всяка крачка има сергии с дини, праскови, домати и т.н. Отрязвам или отчупвам подходящо парче и давам на Яна да държи в ръка и да ръфа – не приемайте буквално, защото до Септември тя нямаше нито един зъб, но това не е пречка! През останалото време когато ние се храним на кръчма или със сухи провизии и давам да опитва от каквото ми се стори подходящо: салати, супи, риба, парчета хляб, варени картофи, зеленчуци на грил или сач, и общо взето всяка манджа която не е пържена или прекалено тежка. Когато ходихме на преход в Пирин си носех бурканче с овесени ядки и сутрин накисвах в канчето с малко чай – това ни беше за закуска. Също е добре да има някакви универсални гризини или оризови хруски които да и се дават ако няма нищо подходящо за нея на масата.

кккк

ккк

Многократни пелени и ЕБХ

Трябва да призная че навремето, когато Яна беше много малка, ми се струваше непосилно да ползваме многократни пелени по време на път (къде ще ги пера, как ще съхнат?) и затова прибягвахме към еднократни. Само че, след триседмично ползване на еднократни пелени в Испания и последвалата тоалетна стачка (около месец Яна категорично отказваше да я изпишквам), обявих анатема на памперсите и оттогава където и да ходим си носим пелените. Имаме останали два пакета памперси в багажника на колата, които седят там “за всеки случай” но не сме ги употребявали, освен веднъж за да забършем калното предно стъкло. Най-удобни за пътуване са ми обикновените квадратни пелени тип тензух, защото съхнат най-бързо, а при нужда могат да се използват и за кърпа, шал, одеало, лигавник и др. Сгъвам ги във формата на продълговата подложка и ги слагам направо в непромокаемите горни гащи или в пелената-джоб. За през нощта обикновено слагам по две подложки наведнъж. Прането става под течаща вода или още по-лесно, в морето, язовира или езерото (в морето остават малко лепкави заради солената вода но иначе са чисти от урината което е най-важното). Може и без сапун, освен евентуално за нааканите. Съхненето става най-лесно на плажа – с много слънце и вятър, но и по другите места не съм имала проблем. Трябва само да закачим пелените на проветриво място – по палатката, по клоните на някое дърво, или в случая с прехода, по раниците ни.

кккккк

ккк

Две думи за естествената бебешка хигиена – тя наистина стана “естествена” за нас. Без да се замислям или фокусирам много върху това, отвреме на време предлагам на Яна да пишка и тя често се съгласява (понякога мрънка и се изпъва като дъска – тогава не настоявам). В топлото време гледам да я оставям по голо дупе колкото може по-често, дори навън. Забелязах че тя започна понякога да дава сигнали непосредствено преди да се напишка – поглежда надолу или се хваща за гащите (ако е с гащи). Не ми дава достатъчно време да реагирам, но според мен това е само началото – с времето ще започне по отрано да си казва. До към 7-8 месечна възраст си беше създала хубав навик да ака всяка сутрин след ставане, но след като започнахме по-усилено захранване този ритъм малко се наруши. Явно твърдите храни запичат коремчето и изхождането стана по-малко редовно и по-ненадейно. Но в по-голямата част от случаите все пак не го прави в гащите, а изчаква когато и дадем възможност за навън.

ккк

И последен коментар по тази тема – тъй като Яна вече ходи и е трудно да я уловя за смяна на пелени (мрази да я слагам легнала и се бори всячески), мисля да премина на така наречените “тренировъчни гащички“, за да мога да я изпишквам лесно само смъквайки гащите надолу.

ккк

Палатка

Животът в палатка с бебе е много лесен. Няма откъде да падне и какво да счупи, а и то самото страшно се забавлява да я изследва. Е, има и произшествия: една сутрин се събудих и установих че Яна е станала преди мен, разхвърляла е парчета хляб из цялата палатка и е оставила книгата ми без корици. Но като цяло предпочитам спането на палатка пред това в хотел или квартира където често трябва да разместваме и съединяваме легла за да спи Яна без опасност от падане. Имам само една забележка от личен опит: при по-хладно време е добре да имате отделен спален чувал за бебето, който да може да се съедини с вашия – това е най-ефективния начин за взаимно топлене (и най-сигурен против отвиване).

кккк

ккк

Носене

В Пирин ни валя много дъжд, но Яна остана суха в раницата

Както знаете почти навсякъде ползвам моя верен слинг, но също така се сдобихме и с туристическа раница тип самар, която да ползваме в планински условия. Раницата има предимството че в нея Яна е по-защитена от слънце и дъжд, а също така събира и багажа и. Първата ни разходка с раницата беше до Черни Връх. По пътя нагоре Яна се забавляваше да гледа отвисоко и да бърбори, но надолу започна да негодува все повече. Явно просто искаше да се гушне в мама, да суче и да заспи и тъй като не си бях взела слинга се наложи да приспособяваме шал и суичер. Оттогава винаги си нося слинга. И действително, макар че като цяло Яна кротува и дори спи в раницата, има моменти когато просто иска да се гушне и слинга си остава незаменим.

Тук раницата беше почнала да ми убива на хълбоците и извадих слинга

ккк

Сън

Вече споделих, че Яна доста успешно си спи в слинга докато обикаляме по туризъм. През лятото обаче открих още по-удачен вариант за нейните дневни дрямки. Тъй като по-често се търкаляхме по плажове и поляни отколкото интензивно да обикаляме забележителности, по-удобно ми беше да я приспивам върху одеало навън и да си чета книжка (или каквото си реша) докато подремва. Смятам че спането на открито е полезно и със сигурност и се отразява добре🙂

ккк

ккк

И така, смея да кажа натрупахме доста опит в пътуването, който ще ни е нужен. За който още не знае, на 10 Ноември с Яна отлитаме за Гваделупа където ще останем незнайно колко дълго и след това ще продължим неясно накъде. Очаквайте включване с трета част: с бебе на Карибите🙂

 

С бебе на път – част първа: Иберия August 11, 2011

Първото лято на Яна премина в пътешествия. Започна се с първия ни голям “роудтрип” до Испания и Португалия, последван от многобройни морета и планини на родна територия. Крайно време е да напиша нещичко за голямото пътуване, както и някои изводи и наблюдения относно пътуването с бебе по принцип.
н
И така, през месец Май предприехме триседмична екскурзия с кола до Испания и Португалия – страни които не бях посещавала и открай време ми се искаше. Преди това Яна беше ходила на доста места, но само за кратки пътешествия от по 2-3 дни. Не знаехме какво да очакваме при по-дълго пътуване: общо изминати 9000 км, по два дни непрекъснато шофиране, нощувки в колата и на открито… Много неща на Яна щяха да и бъдат за пръв път.
н
Накратко да опиша маршрута: тръгнахме от София през Сърбия, Хърватска, Словения, Франция, Италия, и накрая в Испания. Там първата спирка беше Барселона, после продължихме по южното крайбрежие към Валенсия, още по-надолу до един закътан плаж, после Гибралтар, Кадиз и Севиля. Оттам навлязохме в Португалия откъм най-южната точка и полека-лека от плаж на плаж стигнахме до Лисабон. След това поехме обратно, този път през средата на Испания със спирка в Мадрид. През повечето време нощувахме на палатка (в къмпинги и извън тях), а наняколко места бяхме на гости при познати. Понякога си спяхме и в колата, макар и малко неудобно.
н
Пътуването до и от Испания беше предизвикателно, защото трябваше да шофираме непрекъснато две денонощия и макар да се сменяхме, умората си казваше думата. Освен това за Яна беше трудно да седи толкова дълго време вързана в столчето в колата, но тя се справи геройски. Спирахме на почивки през 2-3 часа, за да се разтъпчем, хапнем и посетим тоалетна. През останалото време Яна или спеше, или един от нас я забавляваше с различни играчки и предмети. Най-голям успех жънеха слънчевите очила и шишета минерална вода.

ьжжжжьь         

н
В Барселона се настанихме в къмпинг на 30 км от града и за пръв път нощувахме в палатка. Оказа се безкрайно подходяща за бебета! Яна тъкмо в този период започваше да лази и можеше спокойно да обикаля вътре без страх че ще падне от някъде. Сутрин като се събуди я оставяхме около час да изследва вътрешността на палатката, докато ние си доспивахме.

н

В Барселона за пръв път возихме Яна с количка – бяхме сдобили такава от приятели точно преди трипа, защото се опасявах че ще е твърде горещо за да ползвам слинг. Макар че жегата не се оказа пречка, на втория ден в града все пак решихме да пробваме новото возило. Този ден планирахме да посетим Парк Гуел – известния парк проектиран от Гауди – а той изненадващо се оказа на върха на стръмен хълм и изпълнен със стълби и офроуд пътеки. Затова избора на количка се оказа крайно неподходящ. Освен това Яна не я свърташе много, а на мен ми беше неспокойно че не я виждам и чувам, след като съм свикнала да е на сантиметри от лицето ми. Но количката беше обърната в посока към движението и от сенника не виждах нищо, а от околния шум не можех и да чуя ако заплаче и затова постоянно надничах за да се уверя че всичко е наред. При това положение, не мога да кажа че останах много доволна от придвижването с количка. Ползвахме я още два пъти след това с променлив успех. Но за да бъда честна, признавам че си има и добри страни: Яна спеше доста удобно в нея, а ние можехме да си трупаме вътре всевъзможни багажи. Най-голямото предимство беше като седнем на ресторант – можехме да хапнем спокойно без да държим Яна на ръце, стига тя да е в настроение да седи в количката. При все това, откакто се върнахме в България не съм се осмелявала да изляза с количка – струва ми се твърде тромава и трудно проходима за тукашните терени.
н
Като цяло дните ни минаваха в обикаляне – улици, музеи, паркове. Яна спеше и ядеше в движение, незавсимо къде сме. Всъщност тъкмо в този период (на 7 месеца) започнах да я захранвам. Предварително бях решила да следваме метода Baby-led Weaning, при който на бебето се предлагат директно цели храни които да яде само – без пюрета и без хранене с лъжица. Първите храни на Яна бяха парчета домат, краставица, чушка, варен картоф – от нашите салати и гарнитури в ресторантите. Отначало само си играеше с тях, после започна да смуче и да дъвче, макар и без зъби. По-късно в България продължихме с множество сезонни плодове и все повече от нашата трапеза. До момента (на почти 10 месеца) все още няма зъби но вече яде почти всичко от нашата храна, все още в много малки количества. Ето няколко сцени на хапване:

ннннннннннн

н
В един природен резерват в Андалусия за пръв път заведохме Яна на плаж. Наложи се да отидем в резерват, защото испанското крайбрежие е напълно бетонирано и съвсем не по нашия вкус. Излежавахме се на този малък плаж цял ден, като ползвахме едни скали за сянка. Отначало се притеснявах много от слънцето и ползвахме специално “био” кремче за да мажем Яна. Тя обаче бързо хвана тен и постепенно спрях изобщо да я мажа. Разбира се, старая се да стои на сянка, но тя не винаги е съгласна. Много се забавлявахме с пясъка, камъните и мидите по плажа – бързо претръпнах към това че всичко си слага в устата. Къпането в морето не и хареса първите няколко пъти – страхуваше се от големите вълни. Когато по-късно ходихме на плажове с по-спокойно море, нещата бяха съвсем различни.

н
И така, посетихме аквариума във Валенсия, изкачихме Гибралтарската Скала, погледнахме от минарето на катедралата в Севиля (бивша джамия). След това навлязохме в Португалия където основно живяхме по плажовете – там е позволено къмпингуването почти навсякъде, а крайбрежието е изключително запазено и незастроено. Разгледахме и Лисабон и околностите му, и по-конкретно приказния замък в Синтра. След това погостувахме на наши приятели в Мадрид, които също си имат малка госпожица. С двете бебета в слингове обикаляхме по цял ден града, а вечер дори ходехме по барове тъй като в Испания пушенето е забранено във всички заведения. Посетихме и Толедо за еднодневна разходка.

ннннннннннн

н
Иска ми се да кажа няколко думи за опита ни с ЕБХ по време на път. Ние се стараехме да спазим максимално “режима” който си бяхме създали вкъщи, но разбира се това не беше напълно възможно. Като начало решихме да си улесним живота и да ползваме пелени за еднократна употреба, вместо памучните които използваме вкъщи. Освен това не можех да изпишквам Яна всеки път когато ми се стори че има нужда, а само когато обстоятелствата го позволяват – спрели сме на бензиностанция или наблизо има обществена тоалетна. Пишкаше и навън, но на някои места просто не беше културно – така е из Европата. Също така си носехме и гърнето (всъщност “купа за плодове”) и го ползвахме сутрин, защото Яна от няколко месеца си беше свикнала да ака след ставане. Като цяло всичко мина много добре, изкарвахме с по 3-4 памперса на ден и почти нямаше наакани. Веднъж имахме драматична случка – във Валенсия си оставихме колата извън града и забравихме да си вземем резервни памперси, а не искахме да си купуваме цял пакет. И така, с повече внимание, целия ден изкарахме с един-единствен леко напишкан памперс. След като се прибрахме в България обаче се появи проблем – не знам дали от смяната на режима, от привикването към еднократни пелени или от друго, но Яна изпадна в “тоалетна стачка” която продължи повече от месец – за това ще пиша по-натам.

н
И така, голямото пътуване премина с голям успех. И малкото притеснения които бяхме имали в началото се оказаха неоснователни – Яна се чувстваше чудесно от начало до край. Отглеждането и се оказа дори по-лесно в походни условия отколкото у дома, защото постоянно бяхме “на разходка” и винаги имаше интересни неща и хора които да и ангажират вниманието. Ако имах възможност, бих предпочела постоянно да сме на път – а скоро и това ще стане🙂
н

 

Слингът спасява живот August 4, 2011

Filed under: Uncategorized — mamakenga @ 12:51 pm
Tags: ,

Истинска история за една майка която буквално е спасила живота на бебето си чрез носене в слинг. Ориганалния разказ на английски език може да прочетете тук.

 
Как спасих бебето си
Четвъртък, 15 Октомври, 2009

Родих един февруарски следобед с повторно секцио. Връчиха ми розов, писукащ вързоп и се вгледах с любов в очите, които сякаш ме разпознаваха. Шепнех нежни думи на това бебе-момиченце, което ми принадлежеше, и успокоявах сърдития и плач. Тя беше дъщерята която тъй отчаяно исках.

Седмица след раждането, една приятелка ми даде слинг с халки. Сгуших трикилограмовия вързоп в него и продължих деня си с доста доволно бебе. Две седмици по-късно, вече я носех постоянно. Следобедите започваше да хленчи и пищи безутешно. Въртеше се и се гърчеше, отказваше да суче, отказваше залъгалката, люлката, ръцете ми. Единственото което укротяваше писъците и беше слинга.

Пищящото бебе започна да губи тегло. Ден след ден я разнасях в слинга. Многократни визити при лекар не показаха нищо. Тя не можеше да суче – започваше да пищи истерично секунди след засукването. Грубо ме посъветваха “Правете гръдни компресии. Кърменето е най-доброто”. Гръдните компресии я караха да се дави… и да пищи. Започнах да и давам адаптирано мляко. Отново се върнахме при лекаря. Рефлукс. Непоносимост към млечни белтъци. Забавено изпразване на стомаха. Не наддаваше достатъчно и плачът се увеличаваше. Нощите бяха дълги, изпълнени с мятащо и гърчещо се бебе. Много нощи спях с нея в слинга, седейки на дивана, тъй като не исках да я местя от зоната и на комфорт. Казваха ми че я разглезвам. Аз отговарях “Справяме се. Единствено това помага”. Казваха ми да я оставя да се нареве, но аз не исках да оставя детето си да плаче измъчено и само в тъмна стая. Моята отговорност към нея не свършваше когато залезе слънцето. Шепнех в ухото и че не мога да спра плача и, но ще я гушкам докато плаче.

Изтърках подовете от ходене, гушнати корем към корем в слинга. На шест месеца се примолих на лекаря да я хоспитализира – знаех че нещо не е наред. Педиатърът се съгласи. Изследваха я, снимаха я, бодяха я с игли и я храниха с тръбички. Пищенето продължи.

Един ден преди да я изпишат, един от колегите на нашия педиатър влезе в стаята с надменната си походка. Каза ми че не влагам достатъчно старание в храненето и, да я сложа да спи в отделна стая и да я оставя да се нареве. Забраних му да лекува детето ми.

Работех почасово, с бебето в слинга. Купих си мей-тай и още два слинга с халки. Носех я навсякъде. Под душа. На лекар, в парка, на срещи с други бебета. Хората с неодобрение ме питаха как ще се научи да ходи ако никога не я оставям. Не им обръщах внимание. Носенето спираше писъците и.

Малко преди първия и рожден ден, тя започна да кашля и вдигна температура. Заведох я в спешното, все още увита в слинга. Чакахме 7 часа. Рентгенови снимки показаха че сърцето и е уголемено. Приеха я в болницата. Следващите няколко дни я носех постоянно – през ужасяваща въртележка от ехокардиограми и най-накрая, диагноза. По време на един особено страшен пристъп на плач, една разплакана сестра се обърна към мен и ми подаде слинга. Дъщеря ми се утихна, на сигурно в слинга си.

Имаше сърдечна недостатъчност. Оказа се, че рядък и много сериозен порок на сърцето е причинявал силни сърдечни удари. Смъртността при такова състояние е 90% за първата година. Пищенето и е било причинено от смазваща болка в гърдите. В коридора кардиолога се обърна към мен и тихо ми каза че начина по който съм се грижила за нея – постоянното носене – и е позволило да оцелее противно на всички очаквания.

Дъщеря ми никога не е плакала сама, оставена в отделна стая. Ако бях пробвала този метод, щях да намеря мъртво бебе на сутринта. Държах я месеци наред, въпреки мъчителните съмнения и моментите когато аз също плачех. Но днес гледам как дъщеря ми тича, играе и се смее. Пренесох я през най-лошия кошмар на една майка… и двете оцеляхме.

Сара Кагановски

Актуализирано – Октомври 2010
Сега Мила расте щастлива и вече е на три и половина. Хилавото пищящо бебе се превърна в уверено и общително дете заради постоянното носене. Гледайки назад, се удивлявам… Верния ми слинг и аз… я СПАСИХМЕ. Досега Мила претъпя и две мозъчни операции. И има сестричка! Единствения начин да се грижа и за двете е да нося едната. Един вид, бебеносенето ни позволи да се справим и да бъдем нормално семейство. Бебето заслужава майка си. Мила се нуждае от постоянни грижи. А аз мога да дам и на двете момичета това от което се нуждаят!

 

 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.