mamakenga

ръчно изработени слингове за бебе

С бебе на път – част първа: Иберия August 11, 2011

Първото лято на Яна премина в пътешествия. Започна се с първия ни голям “роудтрип” до Испания и Португалия, последван от многобройни морета и планини на родна територия. Крайно време е да напиша нещичко за голямото пътуване, както и някои изводи и наблюдения относно пътуването с бебе по принцип.
н
И така, през месец Май предприехме триседмична екскурзия с кола до Испания и Португалия – страни които не бях посещавала и открай време ми се искаше. Преди това Яна беше ходила на доста места, но само за кратки пътешествия от по 2-3 дни. Не знаехме какво да очакваме при по-дълго пътуване: общо изминати 9000 км, по два дни непрекъснато шофиране, нощувки в колата и на открито… Много неща на Яна щяха да и бъдат за пръв път.
н
Накратко да опиша маршрута: тръгнахме от София през Сърбия, Хърватска, Словения, Франция, Италия, и накрая в Испания. Там първата спирка беше Барселона, после продължихме по южното крайбрежие към Валенсия, още по-надолу до един закътан плаж, после Гибралтар, Кадиз и Севиля. Оттам навлязохме в Португалия откъм най-южната точка и полека-лека от плаж на плаж стигнахме до Лисабон. След това поехме обратно, този път през средата на Испания със спирка в Мадрид. През повечето време нощувахме на палатка (в къмпинги и извън тях), а наняколко места бяхме на гости при познати. Понякога си спяхме и в колата, макар и малко неудобно.
н
Пътуването до и от Испания беше предизвикателно, защото трябваше да шофираме непрекъснато две денонощия и макар да се сменяхме, умората си казваше думата. Освен това за Яна беше трудно да седи толкова дълго време вързана в столчето в колата, но тя се справи геройски. Спирахме на почивки през 2-3 часа, за да се разтъпчем, хапнем и посетим тоалетна. През останалото време Яна или спеше, или един от нас я забавляваше с различни играчки и предмети. Най-голям успех жънеха слънчевите очила и шишета минерална вода.

ьжжжжьь         

н
В Барселона се настанихме в къмпинг на 30 км от града и за пръв път нощувахме в палатка. Оказа се безкрайно подходяща за бебета! Яна тъкмо в този период започваше да лази и можеше спокойно да обикаля вътре без страх че ще падне от някъде. Сутрин като се събуди я оставяхме около час да изследва вътрешността на палатката, докато ние си доспивахме.

н

В Барселона за пръв път возихме Яна с количка – бяхме сдобили такава от приятели точно преди трипа, защото се опасявах че ще е твърде горещо за да ползвам слинг. Макар че жегата не се оказа пречка, на втория ден в града все пак решихме да пробваме новото возило. Този ден планирахме да посетим Парк Гуел – известния парк проектиран от Гауди – а той изненадващо се оказа на върха на стръмен хълм и изпълнен със стълби и офроуд пътеки. Затова избора на количка се оказа крайно неподходящ. Освен това Яна не я свърташе много, а на мен ми беше неспокойно че не я виждам и чувам, след като съм свикнала да е на сантиметри от лицето ми. Но количката беше обърната в посока към движението и от сенника не виждах нищо, а от околния шум не можех и да чуя ако заплаче и затова постоянно надничах за да се уверя че всичко е наред. При това положение, не мога да кажа че останах много доволна от придвижването с количка. Ползвахме я още два пъти след това с променлив успех. Но за да бъда честна, признавам че си има и добри страни: Яна спеше доста удобно в нея, а ние можехме да си трупаме вътре всевъзможни багажи. Най-голямото предимство беше като седнем на ресторант – можехме да хапнем спокойно без да държим Яна на ръце, стига тя да е в настроение да седи в количката. При все това, откакто се върнахме в България не съм се осмелявала да изляза с количка – струва ми се твърде тромава и трудно проходима за тукашните терени.
н
Като цяло дните ни минаваха в обикаляне – улици, музеи, паркове. Яна спеше и ядеше в движение, незавсимо къде сме. Всъщност тъкмо в този период (на 7 месеца) започнах да я захранвам. Предварително бях решила да следваме метода Baby-led Weaning, при който на бебето се предлагат директно цели храни които да яде само – без пюрета и без хранене с лъжица. Първите храни на Яна бяха парчета домат, краставица, чушка, варен картоф – от нашите салати и гарнитури в ресторантите. Отначало само си играеше с тях, после започна да смуче и да дъвче, макар и без зъби. По-късно в България продължихме с множество сезонни плодове и все повече от нашата трапеза. До момента (на почти 10 месеца) все още няма зъби но вече яде почти всичко от нашата храна, все още в много малки количества. Ето няколко сцени на хапване:

ннннннннннн

н
В един природен резерват в Андалусия за пръв път заведохме Яна на плаж. Наложи се да отидем в резерват, защото испанското крайбрежие е напълно бетонирано и съвсем не по нашия вкус. Излежавахме се на този малък плаж цял ден, като ползвахме едни скали за сянка. Отначало се притеснявах много от слънцето и ползвахме специално “био” кремче за да мажем Яна. Тя обаче бързо хвана тен и постепенно спрях изобщо да я мажа. Разбира се, старая се да стои на сянка, но тя не винаги е съгласна. Много се забавлявахме с пясъка, камъните и мидите по плажа – бързо претръпнах към това че всичко си слага в устата. Къпането в морето не и хареса първите няколко пъти – страхуваше се от големите вълни. Когато по-късно ходихме на плажове с по-спокойно море, нещата бяха съвсем различни.

н
И така, посетихме аквариума във Валенсия, изкачихме Гибралтарската Скала, погледнахме от минарето на катедралата в Севиля (бивша джамия). След това навлязохме в Португалия където основно живяхме по плажовете – там е позволено къмпингуването почти навсякъде, а крайбрежието е изключително запазено и незастроено. Разгледахме и Лисабон и околностите му, и по-конкретно приказния замък в Синтра. След това погостувахме на наши приятели в Мадрид, които също си имат малка госпожица. С двете бебета в слингове обикаляхме по цял ден града, а вечер дори ходехме по барове тъй като в Испания пушенето е забранено във всички заведения. Посетихме и Толедо за еднодневна разходка.

ннннннннннн

н
Иска ми се да кажа няколко думи за опита ни с ЕБХ по време на път. Ние се стараехме да спазим максимално “режима” който си бяхме създали вкъщи, но разбира се това не беше напълно възможно. Като начало решихме да си улесним живота и да ползваме пелени за еднократна употреба, вместо памучните които използваме вкъщи. Освен това не можех да изпишквам Яна всеки път когато ми се стори че има нужда, а само когато обстоятелствата го позволяват – спрели сме на бензиностанция или наблизо има обществена тоалетна. Пишкаше и навън, но на някои места просто не беше културно – така е из Европата. Също така си носехме и гърнето (всъщност “купа за плодове”) и го ползвахме сутрин, защото Яна от няколко месеца си беше свикнала да ака след ставане. Като цяло всичко мина много добре, изкарвахме с по 3-4 памперса на ден и почти нямаше наакани. Веднъж имахме драматична случка – във Валенсия си оставихме колата извън града и забравихме да си вземем резервни памперси, а не искахме да си купуваме цял пакет. И така, с повече внимание, целия ден изкарахме с един-единствен леко напишкан памперс. След като се прибрахме в България обаче се появи проблем – не знам дали от смяната на режима, от привикването към еднократни пелени или от друго, но Яна изпадна в “тоалетна стачка” която продължи повече от месец – за това ще пиша по-натам.

н
И така, голямото пътуване премина с голям успех. И малкото притеснения които бяхме имали в началото се оказаха неоснователни – Яна се чувстваше чудесно от начало до край. Отглеждането и се оказа дори по-лесно в походни условия отколкото у дома, защото постоянно бяхме “на разходка” и винаги имаше интересни неща и хора които да и ангажират вниманието. Ако имах възможност, бих предпочела постоянно да сме на път – а скоро и това ще стане 🙂
н

Advertisements
 

2 Responses to “С бебе на път – част първа: Иберия”

  1. Ewgeniq Barakowa Says:

    С голям интерес двете-баба и внуче(Жени и Мелиа) прочетохме разказа за приказното ви пътуване;за мен ,като човек с опит в гледането на деца (все пак моите си изгледах аз,макар и отдавна) имаше много интересни обяснения за гледането на едно бебе в съвременните условия и все пак близо до природата;много ме радва начина на мислене за “виждането”на Яна за света и това,което преживява;похвално е,че не мислите само за вашето удоволствие от пътуването и опознаването на нови места от света и да водите бебето си с вас по..задължение(все пак тя е зависима от естественото си хранене и е длъжна да бъде с вас);винаги сте мислили и за нейното преживяване в опознаването на новите места..палатката,количката,плажа,пясъка,слънцето.Тя е едно щастливо бебе;пожелавам ви все нови пътешествия,които да споделите с нас..тези,които обичаме пътуването и опознаването на нови места.

  2. […] е какво яде бебето когато сме на път? Вече споменах в предната публикация, че прилагаме метода на захранване водено от бебето, […]


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s