mamakenga

ръчно изработени слингове за бебе

Зимнина! September 17, 2012

В духа на обзелия ме напоследък анти-консумеризъм и вечното търсене на качествена, здравословна храна, реших да възродя в нашето семейство традицията за правене на зимнина. Всъщност от години си мечтая за домашна лютеница, но все не оставаше време, а околните все гледаха да ме разубедят – голяма играчка било. За късмет, напоследък сме доста свободни да си губим времето с подобни експерименти.

Аз не знам как се прави лютеница или друга зимнина. Имам само детски спомени от двора на баба – цялото семейство се събира да участва в процеса, кофи зеленчуци навсякъде, печени чушки, огън в огнището, омаен и неповторим лютеничен аромат. Баба ми живее в Брацигово, красив и плодороден край. Навремето в двора се отглеждаха зеленчуци и се правеше зимнина със собствена продукция. Днес обаче баба е вече възрастна, не може да се грижи за двора. Там растат само цветя, лоза и няколко овощни дръвчета.

Ние си купихме продукти за лютеницата от зеленчуковата борса в село Огняново, както впрочем правят и повечето брациговци които правят зимнина – малко хора вече си отглеждат собствени зеленчуци. 20 кг чушки и 20 кг домати за общо 26 лв. Рецепта за лютеницата, тъй като сме начинаещи, видяхме в интернет, а после я променихме според съветите на нашите майки, баби, приятели и съседи, и по собствено усмотрение. Тук ще напиша нашата рецепта, но вариациите могат да бъдат огромни – както се убедихме, всеки има собствено мнение за лютеницата.

Рецепта:

20 кг червени чушки

13-14 кг консервни домати (важно е да са от този сорт, защото другите имат прекалено много вода)

1 кг моркови

1 патладжан

1 л олио

5 с.л. захар

1 с.л. мед

7 с.л. сол

1 пакетче млян черен пипер

1 пакетче млян кимион

Необходимо оборудване:

– ръчна месомелчка – електрически кухненски робот също би свършил работа, но далеч не е така забавен

– огнище и дърва

– голяма тава за варене на лютеницата + бъркалка

– казан за стерилизиране на бурканите

– буркани с капачки – проверете предварително дали се затварят хубаво!

– различни тави, купи, кофи за манипулиране на големи количества зарзават

Тъй като не си давахме много зор, процеса отне два дни. Първия ден изчистихме всички чушки от семките и ги изпекохме на тенекия над огнището, заедно с патладжана. След това ги обелихме и измихме. Освен това, тъй като доматите ни бяха в повече (съотношението домати към чушки за лютеницата решихме да е 2:3), направихме излишните около 7 кг на доматен сок с мелачката и съответно стерилизирахме получените девет големи буркана. Трябва да отбележа, че боравенето с мелачката беше най-веселата и увлекателна част за нас, макар че повечето хора я намират за скучна. Най-тежката задача пък ни се стори печенето и беленето на чушките, особено защото не ги бяхме подбрали добре и бяха доста криви.

Втория ден започнахме по-рано сутринта. Първо смляхме доматите за лютеницата и ги сложихме в голямата тава над огъня да се сгъстяват, при непрекъснато бъркане. След това смляхме чушките и патладжана, както и сварените моркови. Когато доматеното пюре се сгъсти достатъчно (познава се като бъркалката започне да оставя следа по дъното на тавата), прибавихме останалите зеленчуци и продължихме да бъркаме. Когато и тази смес достигна правилната гъстота, сипахме олиото, а след още малко бъркане, солта и захарта. Подправите (кимион и пипер) сложихме съвсем накрая, а лъжица мед чак след като свалихме тавата от огъня. После започнахме да пълним буркани. Имахме малка драма – едва след като напълнихме сума ти бурканчета, установихме че капачките им не се затварят добре и превъртат. Наложи се да измием и подсушим нови буркани и да прехвърлим лютеницата. Затова е много важно да се проверят капачките предварително! След това сложихме вече затворените буркани в голям казан на огъня за стерилизация – 15-ина минути след като заври водата. В процеса две малки бурканчета от бебешко пюре се бяха отворили – следователно не ги препоръчвам за употреба.

Равносметката – в ранния следобед на втория ден вече бяхме приключили операцията. Получиха се 14 кг първокласна, вкусна лютеница, без излишни съставки като нишесте и консерванти. Това прави около 50 стотинки за едно стандартно бурканче от 250 г. Разбира се, не включвам разходите за труд, оборудването, нито дървата за огнището, тъй като при баба тези неща се намират безплатно. Освен това, да не забравяме и деветте буркана доматен сок (или както някои го определиха, “заготовка за блъди мери”), които направихме помежду другото.

Следобеда поседнахме с баба на кафе в сянката на един лешник. Много обичам седянките с баба. Тя има феноменална памет и е добър разказвач. Седя и слушам нейните истории от живота – понякога разказва как са се залюбили с дядо, друг път за ходенето им в Москва, или пък различни случки с децата (моята майка и леля). Този път темата се завъртя около раждането и баба разказа за ражданията на двете си дъщери и четирима внуци, сред които и аз. Тъй като ме вълнува темата за раждането днес, ми беше интересно да чуя как са се променили (или не са се променили) някои неща през годините. Баба например е родила 4.200 кг бебе без упойки и без никакви проблеми.

След час-два приятна седянка нещо ме “хвана секлета” или както там се казва, т.е започна да не ме свърта на едно място. Яна спеше, а на мен ми е непривично да седя толкова дълго и спокойно на едно място. Точно до нас в двора зрееше една слива, по-точно презряваше и плодовете и капеха по земята. Стори ми се жалко. Предложих да я обера и с плодовете да направим нещо. Другите неохотно се съгласиха – май не ме вземаха на сериозно, но казаха че евентуално бихме могли да направим компот. Втурнах се да бера – сливи и миниатюрни диви праскови, които също бяха узрели. Изведнъж отново настъпи оживление, почнахме да вадим от мазето и да мием нови буркани. В този момент се появи Нана. Тя се пада етърва на баба, живеят в долепени къщи с общ двор и всички ние я наричаме “Чанка” или “Нана” – това може би си е брациговско понятие, защото не съм го чувала никъде другаде. Тя явно се вдъхнови от нашия трудов ентусиазъм и ни покани да си наберем и от нейните праскови – били по-хубави. Докато се усетим, събрахме три кофи плодове и затворихме цели 48 буркана компот! Компотите се оказаха доста по-лесни от лютеницата – само тъпчеш в буркан, слагаш захар и вода и готово. Казаха ми, че обикновено слагат по една чаша захар на всеки буркан, което ме ужаси и не можех да го допусна. Все пак се стремя да не ядем захар, особено Яна. В крайна сметка сложихме по половин или 1/3 чаша, а част от бурканите оставих съвсем без захар за експеримент. Стерилизирахме до късна доба. Почувствах огромно удовлетворение от положения труд и така продуктивните два дни.

Иска ми се да препоръчам на всеки, особено хората които си имат село или вила, да се пробват в правенето на зимнина. Няма нищо страшно! Всъщност се оказа доста лесно. Прекараните два дни на село – топли септемврийски дни, последните на лятото – въпреки труда, за нас бяха като на почивка. А удоволствието да си хапнеш нещо което си направил сам е несравнимо. Освен това горещо насърчавам тези, които все още се радват на живи баба или дядо, да прекарват повече време с тях, да разговарят и най-вече да слушат. Тези хора са съкровище, толкова много можем да научим от тях преди знанията да бъдат безвъзвратно загубени.

А някой кара колело

Advertisements