mamakenga

ръчно изработени слингове за бебе

С бебе на път – част втора: На родна земя September 23, 2011

“Хубав тен е хванала малката, на море ли сте били?” – често ми задават този въпрос през лятото. В повечето случаи отговарям просто “Да” без да се впускам в подробности – че сме били на море, на планина, пак на море, на язовир… Добре се поразходи Яна като за първо лято – и как иначе, толкова много места има за посещаване, трябва отрано да се почне. Освен това се възползвахме от всяка възможност да се разнообразим и да не дишаме мръсен софийски въздух. Без да описвам подробно всяко пътуване, само ще ги изброя за да добиете представа. От началото на лятото посетихме:

  • Морета: Синеморец (няколко пъти), Влас, Иракли, Корал
  • Планини: Атолука /Родопи/ (няколко пъти), Черни Връх, Безбог и връх Полежан, Пирински преход (Вихрен – Синаница – Тевно езеро – Дамяница)
  • Фестивали: Spirit of Burgas, Beglika Free Fest

ккк

Мисля че по-интересно би било вместо да описвам конкретните пътешествия, да изложа опита който насъбрах за пътуване с бебе в няколко основни теми:

ккк

Къпане на бебе

“Ама, къде я къпете??” – често недоумяващо ме питат като споделя че ходим на палатка с Яна. Макар че аз самата никога не съм отдавала особено значение на къпането, се оказа че за много родители то е важно и дори определящо за това къде могат да водят бебето си. За мен отговора е прост: където се къпем ние – там и Яна. На морето е лесно – всички се къпем в него и това ни е достатъчно хигиена. Но ако все пак много ни се прииска баня със сладка вода, повечето плажове имат някакви външни душове, а къмпингите обикновено си имат и бани. Не е никак сложно да изкъпеш бебе под течаща вода – ние отдавна не ползваме вана, а просто гушвам Яна и двете се измиваме на душа. По същия начин като с морето стоят нещата и с другите водоеми – ако времето навън е топло и слънчево може да се направи баня и в по-студена вода. Яна например с удоволствие се цопна в язовир Беглика. Ако пък отиваме на място където няма условия и самите ние не се къпем няколко дни, тогава не къпем и нея. И без това съм на мнение че бебетата не трябва да се къпят прекалено често, ако не са мръсни и дори вкъщи не го правим всеки ден.

ккк

ккк
ккк

Хранене

Друг въпрос който терзае много мои познати, е какво яде бебето когато сме на път? Вече споменах в предната публикация, че прилагаме метода на захранване водено от бебето, което до голяма степен решава този проблем. Никога не съм се тревожила за изхранването на Яна по няколко причини. Първо, не следя тя да изяде някакво определено количество или да има определен брой хранения дневно – към каквото и колкото прояви интерес, толкова яде. До края на първата година кърмата си остава основен източник на хранителни вещества за бебето, а останалата храна е по-скоро с опознавателна цел. Разбира се има една уловка: трябва и ние да се храним що годе здравословно, за да може тя да хапва от нашата храна. Бих казала че на мен ми е доста лесно. Старая се по няколко пъти на ден да хапваме някакви пресни плодове и зеленчуци. През лятото това не е проблем – на всяка крачка има сергии с дини, праскови, домати и т.н. Отрязвам или отчупвам подходящо парче и давам на Яна да държи в ръка и да ръфа – не приемайте буквално, защото до Септември тя нямаше нито един зъб, но това не е пречка! През останалото време когато ние се храним на кръчма или със сухи провизии и давам да опитва от каквото ми се стори подходящо: салати, супи, риба, парчета хляб, варени картофи, зеленчуци на грил или сач, и общо взето всяка манджа която не е пържена или прекалено тежка. Когато ходихме на преход в Пирин си носех бурканче с овесени ядки и сутрин накисвах в канчето с малко чай – това ни беше за закуска. Също е добре да има някакви универсални гризини или оризови хруски които да и се дават ако няма нищо подходящо за нея на масата.

кккк

ккк

Многократни пелени и ЕБХ

Трябва да призная че навремето, когато Яна беше много малка, ми се струваше непосилно да ползваме многократни пелени по време на път (къде ще ги пера, как ще съхнат?) и затова прибягвахме към еднократни. Само че, след триседмично ползване на еднократни пелени в Испания и последвалата тоалетна стачка (около месец Яна категорично отказваше да я изпишквам), обявих анатема на памперсите и оттогава където и да ходим си носим пелените. Имаме останали два пакета памперси в багажника на колата, които седят там “за всеки случай” но не сме ги употребявали, освен веднъж за да забършем калното предно стъкло. Най-удобни за пътуване са ми обикновените квадратни пелени тип тензух, защото съхнат най-бързо, а при нужда могат да се използват и за кърпа, шал, одеало, лигавник и др. Сгъвам ги във формата на продълговата подложка и ги слагам направо в непромокаемите горни гащи или в пелената-джоб. За през нощта обикновено слагам по две подложки наведнъж. Прането става под течаща вода или още по-лесно, в морето, язовира или езерото (в морето остават малко лепкави заради солената вода но иначе са чисти от урината което е най-важното). Може и без сапун, освен евентуално за нааканите. Съхненето става най-лесно на плажа – с много слънце и вятър, но и по другите места не съм имала проблем. Трябва само да закачим пелените на проветриво място – по палатката, по клоните на някое дърво, или в случая с прехода, по раниците ни.

кккккк

ккк

Две думи за естествената бебешка хигиена – тя наистина стана “естествена” за нас. Без да се замислям или фокусирам много върху това, отвреме на време предлагам на Яна да пишка и тя често се съгласява (понякога мрънка и се изпъва като дъска – тогава не настоявам). В топлото време гледам да я оставям по голо дупе колкото може по-често, дори навън. Забелязах че тя започна понякога да дава сигнали непосредствено преди да се напишка – поглежда надолу или се хваща за гащите (ако е с гащи). Не ми дава достатъчно време да реагирам, но според мен това е само началото – с времето ще започне по отрано да си казва. До към 7-8 месечна възраст си беше създала хубав навик да ака всяка сутрин след ставане, но след като започнахме по-усилено захранване този ритъм малко се наруши. Явно твърдите храни запичат коремчето и изхождането стана по-малко редовно и по-ненадейно. Но в по-голямата част от случаите все пак не го прави в гащите, а изчаква когато и дадем възможност за навън.

ккк

И последен коментар по тази тема – тъй като Яна вече ходи и е трудно да я уловя за смяна на пелени (мрази да я слагам легнала и се бори всячески), мисля да премина на така наречените “тренировъчни гащички“, за да мога да я изпишквам лесно само смъквайки гащите надолу.

ккк

Палатка

Животът в палатка с бебе е много лесен. Няма откъде да падне и какво да счупи, а и то самото страшно се забавлява да я изследва. Е, има и произшествия: една сутрин се събудих и установих че Яна е станала преди мен, разхвърляла е парчета хляб из цялата палатка и е оставила книгата ми без корици. Но като цяло предпочитам спането на палатка пред това в хотел или квартира където често трябва да разместваме и съединяваме легла за да спи Яна без опасност от падане. Имам само една забележка от личен опит: при по-хладно време е добре да имате отделен спален чувал за бебето, който да може да се съедини с вашия – това е най-ефективния начин за взаимно топлене (и най-сигурен против отвиване).

кккк

ккк

Носене

В Пирин ни валя много дъжд, но Яна остана суха в раницата

Както знаете почти навсякъде ползвам моя верен слинг, но също така се сдобихме и с туристическа раница тип самар, която да ползваме в планински условия. Раницата има предимството че в нея Яна е по-защитена от слънце и дъжд, а също така събира и багажа и. Първата ни разходка с раницата беше до Черни Връх. По пътя нагоре Яна се забавляваше да гледа отвисоко и да бърбори, но надолу започна да негодува все повече. Явно просто искаше да се гушне в мама, да суче и да заспи и тъй като не си бях взела слинга се наложи да приспособяваме шал и суичер. Оттогава винаги си нося слинга. И действително, макар че като цяло Яна кротува и дори спи в раницата, има моменти когато просто иска да се гушне и слинга си остава незаменим.

Тук раницата беше почнала да ми убива на хълбоците и извадих слинга

ккк

Сън

Вече споделих, че Яна доста успешно си спи в слинга докато обикаляме по туризъм. През лятото обаче открих още по-удачен вариант за нейните дневни дрямки. Тъй като по-често се търкаляхме по плажове и поляни отколкото интензивно да обикаляме забележителности, по-удобно ми беше да я приспивам върху одеало навън и да си чета книжка (или каквото си реша) докато подремва. Смятам че спането на открито е полезно и със сигурност и се отразява добре 🙂

ккк

ккк

И така, смея да кажа натрупахме доста опит в пътуването, който ще ни е нужен. За който още не знае, на 10 Ноември с Яна отлитаме за Гваделупа където ще останем незнайно колко дълго и след това ще продължим неясно накъде. Очаквайте включване с трета част: с бебе на Карибите 🙂

Advertisements
 

С бебе на път – част първа: Иберия August 11, 2011

Първото лято на Яна премина в пътешествия. Започна се с първия ни голям “роудтрип” до Испания и Португалия, последван от многобройни морета и планини на родна територия. Крайно време е да напиша нещичко за голямото пътуване, както и някои изводи и наблюдения относно пътуването с бебе по принцип.
н
И така, през месец Май предприехме триседмична екскурзия с кола до Испания и Португалия – страни които не бях посещавала и открай време ми се искаше. Преди това Яна беше ходила на доста места, но само за кратки пътешествия от по 2-3 дни. Не знаехме какво да очакваме при по-дълго пътуване: общо изминати 9000 км, по два дни непрекъснато шофиране, нощувки в колата и на открито… Много неща на Яна щяха да и бъдат за пръв път.
н
Накратко да опиша маршрута: тръгнахме от София през Сърбия, Хърватска, Словения, Франция, Италия, и накрая в Испания. Там първата спирка беше Барселона, после продължихме по южното крайбрежие към Валенсия, още по-надолу до един закътан плаж, после Гибралтар, Кадиз и Севиля. Оттам навлязохме в Португалия откъм най-южната точка и полека-лека от плаж на плаж стигнахме до Лисабон. След това поехме обратно, този път през средата на Испания със спирка в Мадрид. През повечето време нощувахме на палатка (в къмпинги и извън тях), а наняколко места бяхме на гости при познати. Понякога си спяхме и в колата, макар и малко неудобно.
н
Пътуването до и от Испания беше предизвикателно, защото трябваше да шофираме непрекъснато две денонощия и макар да се сменяхме, умората си казваше думата. Освен това за Яна беше трудно да седи толкова дълго време вързана в столчето в колата, но тя се справи геройски. Спирахме на почивки през 2-3 часа, за да се разтъпчем, хапнем и посетим тоалетна. През останалото време Яна или спеше, или един от нас я забавляваше с различни играчки и предмети. Най-голям успех жънеха слънчевите очила и шишета минерална вода.

ьжжжжьь         

н
В Барселона се настанихме в къмпинг на 30 км от града и за пръв път нощувахме в палатка. Оказа се безкрайно подходяща за бебета! Яна тъкмо в този период започваше да лази и можеше спокойно да обикаля вътре без страх че ще падне от някъде. Сутрин като се събуди я оставяхме около час да изследва вътрешността на палатката, докато ние си доспивахме.

н

В Барселона за пръв път возихме Яна с количка – бяхме сдобили такава от приятели точно преди трипа, защото се опасявах че ще е твърде горещо за да ползвам слинг. Макар че жегата не се оказа пречка, на втория ден в града все пак решихме да пробваме новото возило. Този ден планирахме да посетим Парк Гуел – известния парк проектиран от Гауди – а той изненадващо се оказа на върха на стръмен хълм и изпълнен със стълби и офроуд пътеки. Затова избора на количка се оказа крайно неподходящ. Освен това Яна не я свърташе много, а на мен ми беше неспокойно че не я виждам и чувам, след като съм свикнала да е на сантиметри от лицето ми. Но количката беше обърната в посока към движението и от сенника не виждах нищо, а от околния шум не можех и да чуя ако заплаче и затова постоянно надничах за да се уверя че всичко е наред. При това положение, не мога да кажа че останах много доволна от придвижването с количка. Ползвахме я още два пъти след това с променлив успех. Но за да бъда честна, признавам че си има и добри страни: Яна спеше доста удобно в нея, а ние можехме да си трупаме вътре всевъзможни багажи. Най-голямото предимство беше като седнем на ресторант – можехме да хапнем спокойно без да държим Яна на ръце, стига тя да е в настроение да седи в количката. При все това, откакто се върнахме в България не съм се осмелявала да изляза с количка – струва ми се твърде тромава и трудно проходима за тукашните терени.
н
Като цяло дните ни минаваха в обикаляне – улици, музеи, паркове. Яна спеше и ядеше в движение, незавсимо къде сме. Всъщност тъкмо в този период (на 7 месеца) започнах да я захранвам. Предварително бях решила да следваме метода Baby-led Weaning, при който на бебето се предлагат директно цели храни които да яде само – без пюрета и без хранене с лъжица. Първите храни на Яна бяха парчета домат, краставица, чушка, варен картоф – от нашите салати и гарнитури в ресторантите. Отначало само си играеше с тях, после започна да смуче и да дъвче, макар и без зъби. По-късно в България продължихме с множество сезонни плодове и все повече от нашата трапеза. До момента (на почти 10 месеца) все още няма зъби но вече яде почти всичко от нашата храна, все още в много малки количества. Ето няколко сцени на хапване:

ннннннннннн

н
В един природен резерват в Андалусия за пръв път заведохме Яна на плаж. Наложи се да отидем в резерват, защото испанското крайбрежие е напълно бетонирано и съвсем не по нашия вкус. Излежавахме се на този малък плаж цял ден, като ползвахме едни скали за сянка. Отначало се притеснявах много от слънцето и ползвахме специално “био” кремче за да мажем Яна. Тя обаче бързо хвана тен и постепенно спрях изобщо да я мажа. Разбира се, старая се да стои на сянка, но тя не винаги е съгласна. Много се забавлявахме с пясъка, камъните и мидите по плажа – бързо претръпнах към това че всичко си слага в устата. Къпането в морето не и хареса първите няколко пъти – страхуваше се от големите вълни. Когато по-късно ходихме на плажове с по-спокойно море, нещата бяха съвсем различни.

н
И така, посетихме аквариума във Валенсия, изкачихме Гибралтарската Скала, погледнахме от минарето на катедралата в Севиля (бивша джамия). След това навлязохме в Португалия където основно живяхме по плажовете – там е позволено къмпингуването почти навсякъде, а крайбрежието е изключително запазено и незастроено. Разгледахме и Лисабон и околностите му, и по-конкретно приказния замък в Синтра. След това погостувахме на наши приятели в Мадрид, които също си имат малка госпожица. С двете бебета в слингове обикаляхме по цял ден града, а вечер дори ходехме по барове тъй като в Испания пушенето е забранено във всички заведения. Посетихме и Толедо за еднодневна разходка.

ннннннннннн

н
Иска ми се да кажа няколко думи за опита ни с ЕБХ по време на път. Ние се стараехме да спазим максимално “режима” който си бяхме създали вкъщи, но разбира се това не беше напълно възможно. Като начало решихме да си улесним живота и да ползваме пелени за еднократна употреба, вместо памучните които използваме вкъщи. Освен това не можех да изпишквам Яна всеки път когато ми се стори че има нужда, а само когато обстоятелствата го позволяват – спрели сме на бензиностанция или наблизо има обществена тоалетна. Пишкаше и навън, но на някои места просто не беше културно – така е из Европата. Също така си носехме и гърнето (всъщност “купа за плодове”) и го ползвахме сутрин, защото Яна от няколко месеца си беше свикнала да ака след ставане. Като цяло всичко мина много добре, изкарвахме с по 3-4 памперса на ден и почти нямаше наакани. Веднъж имахме драматична случка – във Валенсия си оставихме колата извън града и забравихме да си вземем резервни памперси, а не искахме да си купуваме цял пакет. И така, с повече внимание, целия ден изкарахме с един-единствен леко напишкан памперс. След като се прибрахме в България обаче се появи проблем – не знам дали от смяната на режима, от привикването към еднократни пелени или от друго, но Яна изпадна в “тоалетна стачка” която продължи повече от месец – за това ще пиша по-натам.

н
И така, голямото пътуване премина с голям успех. И малкото притеснения които бяхме имали в началото се оказаха неоснователни – Яна се чувстваше чудесно от начало до край. Отглеждането и се оказа дори по-лесно в походни условия отколкото у дома, защото постоянно бяхме “на разходка” и винаги имаше интересни неща и хора които да и ангажират вниманието. Ако имах възможност, бих предпочела постоянно да сме на път – а скоро и това ще стане 🙂
н